Subscribe
Механизмът на Европейския съюз за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) започна да функционира напълно на 1 януари 2026 г. Този инструмент представлява значителна иновация в международната търговия и управлението на климата, тъй като въвежда система за икономическо данъчно облагане на емисиите на въглероден диоксид, въплътени в определени категории стоки, внасяни от трети държави. Чрез CBAM Европейският съюз има за цел да определи парична стойност на съдържанието на емисии в стоките, като постепенно я изравни с цената на въглеродните емисии, прилагана към местните производители в рамките на СТЕ на ЕС. Целта е двойна: от една страна, да се засили съгласуваността и ефективността на европейските политики в областта на климата, като се допринесе за намаляването на глобалните емисии и за борбата с явлението „изтичане на емисии“; от друга страна, да се възстанови лоялната конкуренция между дружествата от ЕС и дружествата извън ЕС, които извършват дейност в среда, характеризираща се с по-малко строги екологични стандарти. От тази гледна точка CBAM се очертава не само като инструмент за опазване на околната среда, но и като икономически и регулаторен лост с потенциално значими последици за глобалните вериги за създаване на стойност, търговията и икономическите и дипломатическите отношения на Европейския съюз.
ПРОИЗХОД И ИКОНОМИЧЕСКА ОБОСНОВКА НА ИНСТРУМЕНТА
CBAM е създадена в по-широката рамка на Европейската зелена сделка и представлява структурен отговор на едно от основните предизвикателства на екологичния преход: рискът дружествата, за които се прилагат високи екологични стандарти, да изгубят конкурентоспособността си в сравнение с конкурентите, произвеждащи на по-ниски цени, тъй като не им се налага да спазват същите екологични ограничения. В рамките на Европейския съюз дружествата са задължени да спазват строги правила по отношение на емисиите, променящи климата, което предполага значителни инвестиции и по-високи производствени разходи. Без коригиращи мерки тази регулаторна асиметрия рискува да доведе до нелоялна конкуренция и натиск за преместване на производството.
ОБХВАНАТИ СЕКТОРИ И ОБХВАТ
Механизмът се прилага за вноса на редица продукти с висока въглеродна интензивност, сред които са циментът, желязото, стоманата, алуминият, минералните и химическите торове, електроенергията и водородът – все сектори, които според международни анализи допринасят значително за глобалните емисии на CO₂. По-специално тежката промишленост е призната за основен източник на газове, променящи климата, и в рамките на Европейския съюз е отговорна за приблизително 15 % от общите годишни емисии.
ОТ ФАЗАТА НА ПРЕХОД КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
CBAM не беше въведена изведнъж: преходният етап, продължил две години и започнал през 2023 г., позволи да се тестват методиките за изчисляване на въплътените емисии и да се съберат подробни данни за вноса. През този период вносителите бяха подчинени предимно на задълженията за докладване. От 2026 г. системата ще навлезе в своята напълно оперативна фаза с въвеждането на реални финансови задължения. От вносителите от Европейския съюз ще се изисква да закупуват и доставят сертификати CBAM, съответстващи на емисиите на CO₂, генерирани при производството на внесените стоки.
ВРЪЗКАТА С ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАЗАР НА ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ
Цената на сертификатите CBAM е пряко свързана със стойността на квотите за емисии на европейския пазар на въглеродни емисии – Системата за търговия с емисии. По този начин екологичните разходи за вносните продукти постепенно се изравняват с тези, които се поемат от европейските дружества. През последните години цената на CO₂ на европейския пазар показва значителна променливост, като се колебае между 70 и 100 евро на тон, с неотдавнашна стойност от около 87 евро, след като през 2023 г. достигне най-висока стойност от над 100 евро. Този механизъм има за цел да гарантира, че чуждестранното производство няма да се възползва от конкурентно предимство, произтичащо от по-снизходителни екологични стандарти.
ЗАЩИТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БАЛАНСА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
Един от ключовите аспекти на CBAM е потенциалната му роля в подкрепа на европейските предприятия. През годините тези предприятия трябваше да се адаптират към все по-строгите разпоредби за климата, като понасят допълнителни разходи за намаляване на емисиите и технологични иновации. От друга страна, неевропейските дружества често произвеждат в условия, в които такива изисквания липсват или са по-малко строги, като по този начин успяват да пласират продуктите си на европейския пазар на по-ниски цени. CBAM се занимава именно с този дисбаланс, като налага цена на въглеродните емисии и върху вноса, спомагайки за възстановяването на по-справедливи условия на конкуренция.
РИСКЪТ ОТ ИЗМЕСТВАНЕ НА ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ ОТГОВОР
Една от заявените цели на механизма е да се бори с изтичането на въглеродни емисии – явление, при което производствените дейности се преместват в страни с по-слаби екологични разпоредби, което би довело до общо увеличаване на глобалните емисии, а не до тяхното намаляване. В миналото този риск се използваше от най-замърсяващите европейски индустрии, за да поискат удължаване на безплатното разпределение на квоти за емисии в рамките на СТЕ. С влизането в сила на CBAM Европейският съюз също така започва постепенно премахване на тези безплатни квоти, процес, който – отчасти в резултат на натиска от страна на индустриалните лобита – ще продължи до 2034 г.
ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И ПОДКРЕПА ЗА ПРОФСЪЮЗНИТЕ ИНДУСТРИИ
Въвеждането на цена на въглеродните емисии по границите неизбежно води до увеличаване на разходите за някои производствени вериги, както за вносителите, така и за европейските индустрии, които зависят от суровини от чужбина. Съзнавайки тези критични проблеми, Европейската комисия предложи създаването на временен фонд, частично финансиран от приходите от МДГОВ, който да подпомага най-застрашените индустрии по време на фазата на прилагане. Този инструмент има за цел да улесни инвестициите, необходими за декарбонизацията, и да смекчи краткосрочните загуби на конкурентоспособност.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ И ТЯХНАТА РОЛЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ БЮДЖЕТ
Друг важен аспект е свързан с разпределението на ресурсите, генерирани от CBAM. На първоначалния етап приходите ще постъпват в бюджетите на държавите-членки. От следващата многогодишна финансова рамка, започваща през 2028 г., се предвижда нова структура на разпределение, съгласно която приблизително 25 % от ресурсите биха могли да се разпределят за държавите членки, а останалите 75 % – за бюджета на Европейския съюз като собствени ресурси. Според някои технически оценки приходите биха могли да достигнат приблизително 1,5 млрд. евро годишно, което ще допринесе за финансирането на общите политики.
МЕЖДУНАРОДНИ РЕАКЦИИ И ТЪРГОВСКО НАПРЕЖЕНИЕ
Приемането на CBAM предизвика смесени реакции в международен план. Няколко държави, сред които Съединените щати, Китай, Индия, Русия и Южна Африка, се противопоставиха, като заявиха, че механизмът представлява форма на прикрит протекционизъм. По-специално Съединените щати упражниха политически натиск върху Брюксел, заявявайки, че мярката рискува да създаде пречки пред трансатлантическите търговски отношения. Тези напрежения възникват в един вече сложен контекст, характеризиращ се с увеличаване на митата (от страна на Съединените щати) и засилване на световния търговски конфликт.
СЪВМЕСТИМОСТ С ПРАВИЛАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ.
Централна тема на дебата е съвместимостта на CBAM с правилата на Световната търговска организация. Някои държави изразиха съмнения относно легитимността на инструмента, докато Европейската комисия твърди, че механизмът се основава на обективни и недискриминационни екологични критерии. Според Брюксел CBAM не въвежда произволна търговска бариера, а разпростира същата цена на въглеродните емисии върху вноса, както и върху местното производство, като по този начин спазва принципите на международната търговия.
ОПЕРАТИВНА СЛОЖНОСТ И КРИТИКИ КЪМ СИСТЕМАТА
Наред с политическите предизвикателства CBAM е обект на критики и от техническа гледна точка. Някои наблюдатели изтъкват сложността на точното измерване на емисиите, съдържащи се във внесените продукти – процес, който изисква надеждни данни и общи методологии. Тази сложност би могла да доведе до значителни административни тежести за предприятията и трудности при прилагането, особено в началната фаза. Въпреки това, продължителната преходна фаза е предназначена именно за решаване на тези критични въпроси и за усъвършенстване на инструментите за изчисляване.
CBAM КАТО ИНСТРУМЕНТ НА ИНДУСТРИАЛНАТА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КЛИМАТА
Като цяло механизмът за коригиране на границите на въглеродните емисии представлява важна стъпка в развитието на европейската политика в областта на климата. Освен като инструмент за намаляване на емисиите, той изпълнява и функцията на индустриална политика, като предлага непряка подкрепа на европейските дружества, работещи в условията на по-строга регулаторна рамка в сравнение с техните неевропейски конкуренти. С въвеждането на цена на въглеродните емисии на границите Европейският съюз се опитва да съчетае амбициозността в областта на климата и защитата на конкурентоспособността, превръщайки екологичната устойчивост в структурен елемент на глобалните икономически отношения. В този смисъл CBAM не е просто данък, а експеримент в областта на икономическото управление, който би могъл да окаже сериозно влияние върху бъдещето на международната търговия и политиките в областта на климата.