Мюсюлманското братство в Европа

Наскоро френското правителство представи доклад за Мюсюлманското братство – мюсюлманско сунитско движение, създадено в Египет през 20-те години на миналия век. Движението беше забранено в Египет през 2013 г., но се смята, че то действа, често под прикритие, в няколко мюсюлмански държави и в западни държави със значително мюсюлманско население. Турция и Катар често се споменават като основни финансисти на движението.

Мюсюлманското братство е класифицирано като терористична организация в няколко държави (включително Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства). Понастоящем се смята, че то е активно в около седемдесет държави. Мотото на организацията е: Аллах е нашата цел, Пророкът е нашият водач, Коранът е нашият закон, джихадът е нашият път, а смъртта за славата на Аллах е нашият най-висш стремеж. С други думи, това е ислямистко движение, което вярва във фундаменталисткото тълкуване на исляма.

Мюсюлманската имиграция, разбира се, е политически противоречива тема. Политическите сили в Европа, които искат да проблематизират исляма и мюсюлманската имиграция, често посочват „Мюсюлмански братя“ като потенциална заплаха за нашите западни общества. Както беше споменато, Мюсюлманското братство често работи под прикритие и изглежда като слабо развита организация. Ето защо критиците на имиграцията и исляма успяват да посочат заплахата от страна на Братството в различни страни, дори и да не е имало открита организация. Тогава е било възможно да се говори за завоалирани заплахи, за инфилтрация, за скрити планове.

В лявото крило на политиката и в движенията, които се застъпват за широка имиграция, този скептицизъм към „Мюсюлмански братя“ и други подобни движения обикновено се определя като ислямофобия. Твърди се, че критиците на исляма демонизират мюсюлманите и се противопоставят на хармоничната интеграция на мюсюлманите в западните общества.

Ето защо е политически взривоопасно, когато френското правителство публикува доклад, според който Мюсюлманското братство присъства във френското общество в по-голяма степен, отколкото се смяташе досега. Докладът доказва, че критиците на исляма са прави. Той доказва, че критиците на имиграцията са прави. С мюсюлманската имиграция се получава ислямистка инфилтрация. Но с мюсюлманската имиграция получаваме сили на Запад и в ЕС, за които смъртта за Аллах трябва да бъде най-висшият стремеж в живота.

В настоящия доклад, който френското правителство представя сега, също се подчертава, че Братството действа тайно. Авторите на доклада пишат, че трябва да се приеме, че съществува вътрешно ядро, което държи организацията заедно:

„Мюсюлманското братство“ се основава в различните страни на своето установяване на концентрични кръгове, чийто център е съставен от „ограничен кръг“ от заклети активисти. Тази организация е много вероятно да съществува във Франция, тъй като тя съществува навсякъде другаде в Европа. Тя би имала само няколкостотин членове. Движението „Братство“, разбирано в по-широк смисъл, обхваща всички онези, които са в контакт с този „ограничен кръг“ или са вдъхновени от него.

Следователно трябва да има вътрешен контролиран кръг от заклети активисти и от това ядро да произтичат различни форми на контакти и влияния, които имат Братството като отправна точка и вдъхновение, но не действат официално от името на Братството.

Това, което също се споменава в началото и което често се обсъжда, когато се говори за Мюсюлмански братя, е способността на организацията да адаптира методите си на работа към различните страни, в които присъства. Една ислямистка организация, която си е поставила за цел да проникне в едно модерно западно общество, разбира се, не може да използва авторитарни методи или антидемократични лозунги.

И тук сред онези, които се опитват да очертаят и разберат присъствието на Братството в Европа, се води дебат за това как трябва да се разбира адаптацията, която изглежда се извършва като цяло от мюсюлманското гражданско общество към западния контекст. Става дума за действителна адаптация, при която някои аспекти на първоначално толкова войнственото отношение към разпространението на исляма са смекчени. Или пък става дума за фалшифицирана и съзнателна стратегия. Тук авторите на доклада говорят за „песимистична визия“ за начина на работа на Братството, „според която интеграцията и участието на Мюсюлмански братя в живота на западното общество и умерените дискурси, които те поддържат, са само израз на тактическо отстъпление: Ислямска държава остава тяхната крайна цел“.

И така, как изглеждат нещата във Франция днес? Къде в обществото има основания да се смята, че Мюсюлманското братство е успяло да установи присъствие и влияние? Става въпрос за образователната система, за работата в сферата на социалното подпомагане и за проповядването в джамиите. Следователно е засегнато преди всичко мюсюлманското гражданско общество. Опасността не е в това, че обикновените французи ще трябва да се справят с това, а в това, че всички мюсюлмани, които днес са във Франция, ще бъдат интегрирани в различни социални контексти, където хора, които не вярват във Френската република, а в шериата, задават тона за това как хората трябва да живеят и мислят. Следователно мюсюлманите ще бъдат радикализирани и най-вече ще им бъде попречено да станат западни граждани.

Авторите на доклада твърдят, че „Братството“ присъства във всички големи западноевропейски страни, в които има значително мюсюлманско население. Белгия е особен случай, тъй като организацията там е особено успешна в изграждането на различни организации, които действат социално и които дават възможност за обвързване на финансови ресурси с дейността на Братството.

Друга по-малка страна, която се откроява, е Швеция. Като швед ми е интересно да прочета обясненията, дадени в доклада, за това защо доскоро еднакво протестантската, а сега твърдо модерна и индивидуалистична Швеция може да се превърне в обетована земя за ислямистко проникване.

Въпреки малобройното си население, Швеция има значително присъствие на Мюсюлманското братство в обществото си, което представлява и важна част от европейския клон на Братството като цяло. Въпросът обаче е как е възможно Швеция да е вкарала Братството в социалната тъкан. Авторите на доклада обясняват това по следния начин: „Влиянието на шведския клон се обяснява с приноса на катарското финансиране, голямата толерантност на шведския мултикултурализъм и добрите отношения между движението и местните политически партии, по-специално Шведската социалдемократическа партия.“

Вярно е, че Швеция е имала благосклонно отношение към мултикултурализма. През 2010 г. беше почти табу да се каже, че Швеция трябва да бъде шведска. Хората, които казваха подобно нещо, бяха обвинявани, че са расисти и етнонационалисти. И Швеция все още има доброжелателно отношение към исляма, въпреки че сега се води много по-открит дебат за заплахата от ислямизма. И настоящият доклад е отбелязан в Швеция на най-високо политическо ниво.

Но, както пишат авторите на доклада, става дума и за понякога топлите отношения на много важната Шведска социалдемократическа партия с мюсюлманските среди. Тук по-лявата радикална и бивша комунистическа „Лява партия“ също е имала проблеми. Особено с пропалестинските движения, които изразяват симпатии към „Хамас“. Политическата левица искаше да се изяви като защитник на имигрантите, но започва да се забелязва, че тази стратегия си има цена. Социалдемократите са имали проблеми с опитите за проникване както от страна на ислямистите, така и на организираната престъпност.

Добре е, че френското правителство се бори срещу ислямизма. Останалата част от Европа трябва да последва примера му. Дори ако Европа трябва да бъде отворена например за имиграцията на работна ръка, ние трябва да държим на нашите ценности и западната си идентичност. Организациите, които поставят исляма над демокрацията и западните ценности, нямат място в Европа и ЕС.