Subscribe
В контекста на европейските миграционни политики неотдавнашното одобрение от Съвета на Европейския съюз на нови правила за връщане и използване на трети страни като сигурни дестинации представлява важна стъпка в изграждането на по-централизирана, обвързваща и ориентирана система за контрол на външните граници. Обсъжданите и приети мерки очертават промяна в парадигмата, която засяга не само управлението на молбите за международна закрила, но и стратегиите за екстернализация на миграционния феномен, със значителни правни и политически последици. В този сценарий Италия заема особено централно място, не само като гранична държава, но и като участник, който е насърчил иновативни подходи, включително двустранното споразумение с Албания, което сега се е превърнало в референтен модел в новата европейска регулаторна рамка.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ РЕГЛАМЕНТ ЗА ВРЪЩАНЕТО: ЦЕЛИ, ИНСТРУМЕНТИ И РЕГУЛАТОРНИ ПРОМЕНИ
Новият регламент за връщане е резултат от необходимостта да се повишат ефективността на процедурите за експулсиране и да се стандартизира тяхното прилагане в държавите членки. Понастоящем само малка част от заповедите за връщане се изпълняват – недостатък, който европейските институции тълкуват като симптом на административна неефективност, регулаторни несъответствия и пречки, свързани със сътрудничеството със страните на произход на мигрантите. Целта на регламента е всяко решение за връщане да бъде автоматично валидно в целия Съюз, като се преодолее фрагментарността, която понастоящем изисква възобновяване на процедурата, ако дадено лице се премести в рамките на европейското пространство. С него се въвеждат и редица по-строги мерки срещу мигрантите, които не сътрудничат при изпълнението на решенията за връщане. В такива случаи държавите членки ще могат да отнемат разрешенията за работа и да налагат наказателни санкции, включително задържане. В същото време регламентът засилва инструментите, използвани за оказване на натиск върху трети държави, които не улесняват връщането на своите граждани, като оказва влияние и върху двустранните отношения и визовите режими. Следователно това е система, която цели да постигне възпиране, бързина на процедурите и уеднаквяване, без обаче да пренебрегва потенциалните хуманитарни рискове, особено по отношение на пренасочването на лица към държави, с които те нямат връзки.
ЦЕНТРОВЕ ЗА РЕПАТРИРАНЕ И ВЪЗЛАГАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА МИГРАЦИЯТА НА ВЪНШНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ.
Един от най-иновативните аспекти на одобрения пакет е въвеждането на центрове за репатриране, разположени в трети държави. Тези съоръжения, които могат да бъдат временни или постоянни, представляват ключов елемент от европейската стратегия за екстернализиране на управлението на миграционните потоци. Възможността за изпращане на незаконни мигранти в страни, различни от страните им на произход – при условие че те се считат за безопасни и участват в двустранни споразумения – бележи значителна трансформация на европейския подход, като възприема модели, вече изпитани в други региони на света. Критерият за „връзка“ между кандидата и третата държава, който някога се изискваше, за да се предложи прехвърляне, беше премахнат. Държавите членки вече могат да сключват споразумения с държави извън ЕС, които желаят да приемат транзитни центрове или центрове за задържане, като по този начин се открива път към сценарии, при които обработката на молбите, оценката на допустимостта и евентуалните процедури по репатриране се извършват извън европейската територия. Тази система има за цел да намали натиска върху административните системи на държавите членки и да възпрепятства незаконните заминавания, като гарантира, че пристигането в Европа не гарантира автоматично достъп до територията или стандартната процедура за предоставяне на убежище.
КОНЦЕПЦИЯТА ЗА СИГУРНИ ТРЕТИ СТРАНИ И НОВИЯТ ЕВРОПЕЙСКИ СПИСЪК НА СИГУРНИ СТРАНИ НА ПРОИЗХОД
Успоредно с Регламента за връщането държавите членки одобриха изменения на режима на сигурните трети страни и приеха първия общ европейски списък на сигурните страни на произход. Този списък включва държави, за които се счита, че са в състояние да гарантират адекватна защита на основните права до степен, в която молбите за убежище се считат за неоснователни. Одобряването на списъка значително ускорява разглеждането на молбите, тъй като позволява молбите от тези държави да бъдат незабавно отхвърлени като недопустими, освен в изключителни случаи. Освен това то установява възможността за обявяване на молба за недопустима въз основа на концепцията за сигурна трета държава, т.е. държава извън ЕС, в която мигрантът би могъл да потърси закрила, дори и само да е преминал през нея по време на пътуването си. Едно от основните нововъведения се отнася до отнемането на правото на кандидата да остане в Съюза по време на обжалването на решението за недопустимост. Тази промяна значително намалява възможността за удължаване на престоя на кандидата в Европа по законен път, като засилва възпиращия ефект на новите правила. Единственото релевантно изключение се отнася до непридружените непълнолетни лица, за които не се прилагат разпоредбите за безопасна трета държава.
РОЛЯТА НА ИТАЛИЯ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРЕГОВОРИ И УКРЕПВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОДХОД
Сред държавите-членки Италия заемаше особено важна позиция по време на процеса на одобрение на мерките. Италианското правителство, представлявано от Министерството на вътрешните работи, тълкува новите правила като узаконяване на своята политика, основана на ускорени гранични процедури, увеличаване на броя на репатриранията и използване на споразумения с трети държави за възлагане на предварителните етапи на управлението на миграцията. Министърът на вътрешните работи подчерта, че споразумението, постигнато в Брюксел, до голяма степен отразява решенията, насърчавани от Италия през последните години. По-специално, предвиждането на някои разпоредби, предвидени в Пакта за миграцията и убежището, ще позволи на държавите членки по-бързо да прилагат ускорени гранични процедури – инструмент, който Италия счита за съществен за управлението на потоците в най-изложените на риск райони, като островите и южните региони. Поради това ролята на Италия в преговорите беше от решаващо значение, дотолкова, че официално беше признато, че тя е изиграла решаваща роля при оформянето на някои части от текста.
МОДЕЛЪТ ИТАЛИЯ-АЛБАНИЯ: ОТ НАЦИОНАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ ДО СТРУКТУРА, СЪОТВЕТСТВАЩА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРАВНА ОСНОВА
Двустранното споразумение между Италия и Албания, което предвижда създаването на центрове за приемане и репатриране на албанска територия, се превърна в отправна точка в европейския дебат. Новите правила вече предоставят ясна правна основа за споразумения от този тип, преодолявайки политическите и правните предизвикателства, които в контекста на Италия породиха съмнения относно съвместимостта на проекта с европейското право. Центровете, разположени в Албания, са предназначени за настаняване на мигранти, които са били заловени в морето и предадени под италианска юрисдикция, но физически са били задържани в безопасна трета държава. С приемането на новите правила тези центрове могат да изпълняват изцяло функциите, за които са били предназначени: задържане, ускорено разглеждане на молби, прилагане на концепцията за безопасна трета държава и организиране на репатриране. От пионерска инициатива италианският модел вече е в съответствие с европейската регулаторна рамка, което проправя пътя за потенциалното му приемане от други държави-членки. Новата регулаторна рамка предвижда и възможността за разширяване на управлението на центровете в други държави от ЕС, ако бъдат подписани многостранни споразумения. По този начин Италия се превръща от експериментална държава в потенциален организатор на споделен модел, като засилва ролята си в определянето на европейските стратегии за аутсорсинг.
РАЗЛИЧНИТЕ ПОЗИЦИИ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ НАПРЕЖЕНИЯ В ОСНОВАТА ИМ.
Въпреки че беше постигнато квалифицирано мнозинство, някои държави-членки, сред които Испания, Гърция, Франция и Португалия, гласуваха против. Техните резерви са свързани с опасенията, че прекалено строгият подход може да наруши основните права и да измести прекомерно фокуса на управлението на миграцията извън Съюза. Вътрешните разногласия отразяват политическите различия, както и различните географски и социално-икономически условия. Въпреки това натискът от страна на Комисията и голяма част от Съвета потвърждава тенденцията към затягане на миграционните политики, подкрепена от общественото мнение и политическите сили, които изискват по-голям контрол и бързина. Напрежението с някои трети страни, които демонстрират слабо сътрудничество по отношение на репатрирането, остава чувствителен въпрос. Трудностите, които възникнаха между Франция и Алжир, са пример за това как политиката на репатриране може да повлияе на двустранните отношения и управлението на визите.
ПОЛИТИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ И БЪДЕЩИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ЕВРОПА И ИТАЛИЯ
Новите европейски правила за репатриране, концепцията за сигурни трети страни и изнесените центрове са важен поврат в системата на Съюза за управление на миграцията. Целта е да се създаде по-единна, бърза и ефективна рамка, дори с цената на разширяване на използването на възпиращи мерки и аутсорсинг. При този сценарий Италия вече не е просто държава на първа линия, а се превръща в централен участник в определянето на европейските политики благодарение на способността си да предвижда решения, които понастоящем са официално признати. Бъдещото развитие ще зависи от способността на държавите членки да прилагат ефективно новите правила и да договарят солидни споразумения с трети страни. Италианският модел може да процъфтява само ако е част от координирана европейска стратегия, способна да съчетае граничен контрол, зачитане на основните права и международно сътрудничество. Във всеки случай новата регулаторна рамка бележи засилване на политическата роля на Италия и поставя началото на етап на дълбока трансформация в европейския подход към миграцията.