Subscribe
Решението на Европейската комисия от 5 декември 2025 г. да наложи глоба в размер на 120 млн. евро на X съгласно Закона за цифровите услуги (ЗЦУ) бележи рязко засилване на регулаторния й подход към големите онлайн платформи.
Като първата санкция за неспазване на изискванията, наложена по силата на DSA, решението се разглежда като доказателство за решимостта на ЕС да приложи новата си рамка за прозрачност, отчетност и надзор на платформите.
Но според Групата на европейските консерватори и реформисти (ЕКР) решението разкрива едновременно с това и постоянни слабости в логиката на прилагане на DSA – слабости, които рискуват да превърнат закона, предназначен да гарантира справедливост, в закон, склонен към произволно, непоследователно или политически оцветено прилагане.
Решението е постановено в обстановка, която вече е повлияна от ескалиращите интервенции на Комисията за защита на данните (КЗД) на Ирландия, която само през тази година е наложила глоби в размер на милиарди по GDPR. Този модел отново породи опасения относно пропорционалността, правната сигурност и регулаторната тежест, наложена на и без това ощетената европейска технологична екосистема. Много наблюдатели твърдят, че ако регулаторната позиция на Европа се задълбочи, тя рискува да задуши иновациите в преследване на абстрактни идеали за съответствие.
В основата на делото на Комисията са три твърдения за нарушения на прозрачността. Първият е свързан с преосмислената синя отметка на X, която регулаторите определят като „измамен дизайн“. Откакто компанията се преименува от Twitter на X, синята отметка – преди това контролиран маркер за проверка – може да бъде закупена с минимална проверка на самоличността. Комисията твърди, че по този начин се размива границата между проверените и непроверените акаунти, което увеличава излагането на риск от самозвани потребители и дезинформация. Макар че ЗДП не изисква проверка, той изрично забранява характеристики, които предполагат удостоверяване на автентичността, когато такова не съществува.
Второто твърдяно нарушение е свързано с недостатъци в рекламното хранилище на X. Изследователите съобщават за бавно зареждане, непълни записи и липсващи подробности за критериите за таргетиране, съдържанието и самоличността на спонсорите. Според Комисията тези пропуски подкопават откриването на системни рискове като политическа манипулация или дискриминационни рекламни практики.
Третият проблем е свързан с пречките пред достъпа на изследователите. Комисията твърди, че ограниченията на X за извличане на информация и анализ на публични данни нарушават член 39 и член 40, параграф 12, които изискват от много големите платформи да улесняват независимото проучване на поведението на платформите и системните рискове.
Въпреки че твърди, че глобата от 120 млн. евро отразява сериозността и продължителността на тези нарушения, Комисията отказа да обясни метода на изчисление. Вместо това тя разчита на общи позовавания на пропорционалността и въздействието върху потребителите. Сега X трябва да поправи системата за проверка в рамките на 60 работни дни и да предостави планове за действие за прозрачност на рекламата и достъп до научни изследвания в рамките на 90 дни. Неизпълнението може да доведе до повтарящи се санкции. Производството е проследено до декември 2023 г., след предварителни констатации през юли 2024 г., и съпътства други разследвания на предполагаемо незаконно съдържание и манипулации.
Отделно от това въпросите за честността на проверката, разкриването на рекламата и достъпа до изследвания са валидни. Но както отбелязват съпредседателите на ЕКР Никола Прокачини и Патрик Яки, подходът на Комисията разкрива по-дълбоки структурни нарушения в архитектурата на прилагане на ДУД.
Решението подчертава нарастващото несъответствие между заявените цели на DSA и нейната оперативна реалност. Въпреки че е представен като неутрален режим на прозрачност, ранното прилагане показва, че регулаторите се опират на силно субективни тълкувания на „риск“ и „вреда“. За ЕКР тази промяна е опасна: когато намерението, а не демонстрираното поведение стане основа за прилагане, платформите са подложени на несигурна, дискреционна и потенциално политизирана регулаторна власт. При липсата на определени показатели има риск прилагането да стане избирателно под прикритието на защитата на потребителите.
Мълчанието на Комисията относно методологията на санкциите засилва тези опасения. Без ясни показатели индустрията не може да оцени смислено задълженията за спазване. За законодателите, изследователите и операторите на платформи тази непрозрачност отдалечава DSA от предвидима, основана на правила система и я насочва към дискреционна намеса.
Този епизод също така разкрива едно по-широко философско разделение между регулаторните култури. Съединените щати наблягат на средствата за правна защита след нарушението и на съдебната корекция, докато ЕС все повече разчита на изпреварващ контрол и експанзивни структури за съответствие. Решението по делото X е в центъра на това разделение. За критиците в ЕКР и извън Европа решението показва регулаторна култура, която се интересува повече от символичното утвърждаване, отколкото от практическите резултати – култура, която рискува да провокира ответни мерки от страна на Вашингтон и да дестабилизира трансатлантическото сътрудничество.
В рамките на ЕС глобата може да засили нарастващите съмнения относно траекторията на DSA. Държавите членки, в които се намират големите работодатели в областта на технологиите, започват да изпитват безпокойство от мащаба и темпото на прилагане. Без по-ясни критерии и по-силни гаранции срещу селективно прилагане, както индустрията, така и правителствата могат да започнат да се противопоставят на надзора от страна на Комисията. Вместо да сигнализира за регулаторна сила, делото Х може да се превърне в централна точка за по-широка равносметка относно икономическата стратегия и конституционния баланс на ЕС.
Тези събития се развиват в по-широк контекст, оформен от настойчивото прилагане на GDPR в Ирландия. Ирландия, където се намират многобройни европейски технологични централи, се превърна в основния център за прилагане на законодателството на блока, налагайки глоби на стойност 4,04 млрд. евро от 2018 г. насам – повече от четири пъти повече от сумата, наложена от всеки друг орган. Само през 2025 г. санкциите по GDPR са надхвърлили 5,88 млрд. евро. През май TikTok получи глоба в размер на 530 млн. евро за прехвърляне на данни от ЕИП в Китай без адекватни предпазни мерки, а Meta видя активиране на санкция в размер на 1,2 млрд. евро, свързана с нарушения след Schrems II.
Консервативните членове на ЕП отдавна предупреждават, че този кумулативен натиск застрашава конкурентоспособността на Европа спрямо САЩ и Китай. Критиците твърдят, че заявените цели на DSA – защита на непълнолетните, борба с дезинформацията, справяне със системните рискове – се превръщат в инструменти за превантивен контрол на съдържанието. По време на изслушванията през 2024 г. евродепутатът от ЕКР Пьотр Мюлер зададе въпрос на комисар Виркюнен относно неразкритите комуникации с платформите, като повтори по-ранните опасения относно писмата на комисар Тиери Бретон до Елон Мъск, в които се настоява за решения за модериране. Тези взаимодействия рискуват да размият границата между надзор и принуда, намалявайки пространството за инакомислие.
В икономически план последиците са дълбоки. Прекалено предпазливият регулаторен рефлекс на Европа вече потиска иновациите и увеличава зависимостта от вносни технологии. Големите глоби пренасочват капитали от научноизследователска дейност и разработване на продукти към режийни разходи за спазване на изискванията. Паралелните разследвания на DSA по отношение на Meta, AliExpress и други допринасят за допълнителна нестабилност.
ЕКР предложи прагматични реформи: обвързване на прилагането с доказани вреди, приемане на обективни показатели за санкциите и изискване за оценка на въздействието на иновациите и свободата на словото преди налагането на големи санкции.
Отговорът на X ще провери позицията на Комисията. Дружеството вероятно ще обжалва и същевременно ще се подготвя за спазване на изискванията – двоен процес, който изисква значителни ресурси. За ЕС случаят ще определи дали DSA ще се превърне в принципен регулаторен инструмент или в политически гъвкав инструмент.
Реакцията на САЩ подчертава геополитическите залози. Високопоставени представители на администрацията на Тръмп представиха глобата като атака срещу американските иновации и свободата на изразяване. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс написа на X на 4 декември: „Носят се слухове, че Комисията на ЕС ще глоби X със стотици милиони долари за това, че не се занимава с цензура. ЕС трябва да подкрепя свободата на словото, а не да напада американски компании заради боклуци“.
Предвид тона на отговора на САЩ и готовността на администрацията да защитава агресивно американските фирми, дипломатическият компромис изглежда малко вероятен. Сега Вашингтон гледа с открита враждебност на действията на Комисията – и на длъжностните лица, които ги ръководят.
Залогът се простира отвъд непосредствения спор с X. DSA, наред с DMA, AI Act и развиващите се режими за киберсигурност, представлява гръбнакът на амбицията на ЕС да определи ясно изразен европейски модел на цифрово управление. И все пак случаят с X повдига неудобен въпрос за политиците: може ли ЕС да запази регулаторния суверенитет, без да подкопае собствената си технологична значимост? Европа остава структурно зависима от американските доставчици на облачни услуги, азиатския хардуер и външните модели на изкуствен интелект. Като наслагва задължения за спазване на законодателството върху платформи, които вече са предпазливи към европейския пазар, Брюксел рискува да ускори бавното напускане на големи цифрови фирми – „изтичане на иновации“, което вече се вижда в инвестиционните модели, при които рисковият капитал все повече се насочва към САЩ и държавите от Персийския залив.
Трябва да се вземе предвид и демократичното измерение. DSA предоставя на Комисията изключителни дискреционни правомощия, включително възможността да изисква бързо премахване на съдържание по време на кризи, да издава задължителни заповеди на платформите и да налага обширен достъп до данни. Групите за защита на гражданските свободи започнаха да предупреждават, че без строги процедурни ограничения тези правомощия могат да бъдат използвани в политически чувствителен контекст. Според тях решението по делото X показва как правоприлагането може да се насочи към гъвкавост на тълкуването, а не към строга законност. Ако тези тенденции се запазят, доверието в регулаторното управление на ЕС, което дълго време се основаваше на предвидимост и легитимност на правовата държава, може да намалее точно в момента, в който глобалното доверие в европейските институции се разклаща.