Subscribe
Процесът на присъединяване на Украйна към Европейския съюз, официално стартирал през 2022 г. заедно с този на Молдова, представлява един от най-значимите проекти на европейската интеграция, особено ако се разглежда и като отговор на руското нашествие. В момента обаче пътят на Киев към Брюксел е блокиран от ветото на Унгария, ръководена от Виктор Орбан, който изглежда се противопоставя на политическа съпротива, основана повече на вътрешни и геополитически причини, отколкото на обективни критерии. Унгарската позиция, открито оспорвана от Европейската комисия, доведе до безизходица, която рискува да компрометира доверието в целия процес на разширяване в деликатен момент от живота и историята на Съюза.
ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ТОВА Е ПРОЦЕС, ОСНОВАН НА ЗАСЛУГИТЕ
Европейската комисия уточни, че няма „обективни причини“, които да възпрепятстват отварянето на първия преговорен клъстер с Украйна, наречен „Основи“, който включва глави за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и обществените поръчки. Говорителят на Комисията подчерта, че Украйна провежда значителни реформи, особено като се има предвид, че работи в най-трудните възможни условия, като по този начин потвърждава, че продължава да прилага подход, основан на заслугите и спазването на критериите от Копенхаген. Тази оценка беше потвърдена и от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, която, като похвали ангажимента на Украйна за реформи, даде да се разбере, че сега е ред на Европейския съюз да постигне добри резултати в това отношение. Този призив обаче не се превърна в конкретно решение на патовата ситуация, предизвикана от унгарското вето.
УНГАРСКОТО ВЕТО – МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МОТИВИ И НАЦИОНАЛНАТА ДИНАМИКА
Отказът на Унгария да започне преговори с Киев се обосновава от министър-председателя Виктор Орбан с позоваване на необвързващо национално допитване, в което 95% от участниците са се обявили против присъединяването на Украйна. Избирателната активност беше значително по-ниска от тази на парламентарните избори през 2022 г., но въпреки това Орбан твърди, че е получил силен мандат от своите граждани да блокира процеса на присъединяване на Украйна към Съюза. Една от основните критики, отправени от Будапеща, е свързана с предполагаемото нарушаване на правата на унгарското малцинство в Украйна, особено в Закарпатския регион. Въпреки усилията на Киев да одобри план за действие, насочен към засилване на защитата на малцинствата, двустранните разговори между двете страни се провалиха, след като Украйна обвини Унгария в шпионска дейност. Този разрив задълбочи взаимното недоверие и даде на Орбан очевидна причина да наложи вето на присъединяването на Украйна към Съюза.
ЕВРОПЕЙСКИ РЕАКЦИИ И УКРАИНСКО РАЗОЧАРОВАНИЕ
Унгарската позиция беше посрещната хладно както от европейските служители, така и от украинското ръководство. На последната европейска среща на върха президентът Володимир Зеленски отправи пламенен призив за ясно политическо послание, като подчерта, че по-нататъшното забавяне може да подкопае световното доверие в ангажимента на Европа. Зеленски заяви, че започването на преговорите вече ще бъде политическо решение, което определя бъдещата интеграция на Украйна с Европа. Въпреки официалната подкрепа на много от европейските канцеларии, унгарското вето остава непреодолимо препятствие, тъй като всяко решение за разширяване изисква единодушие на 27-те държави членки.
ХИПОТЕЗАТА ЗА ОТДЕЛЯНЕТО: РИСКОВЕ И ВЪЗМОЖНОСТИ
Изправени пред продължаващата безизходица, дипломатите в Брюксел обмислят да разделят пътищата за присъединяване на Украйна и Молдова, въпреки че двете страни са подали едновременно заявления и са обявени за кандидати по едно и също време. Орбан не е повдигнал никакви възражения срещу Молдова, което прави възможно едностранното й напредване. Този вариант обаче крие значителни рискове: той може да изпрати послание до украинския народ, че ЕС не спазва обещанията си, което ще подкопае представата за европейското доверие в критичен момент. Комисията заяви, че не възнамерява да призовава за отделяне, а отлага вземането на окончателно решение от държавите-членки, като запазва целта си да подкрепя и двете държави в процеса на подготовка за присъединяване.
БЪДЕЩЕТО НА УКРАЙНА Е В БАЛАНС МЕЖДУ ЗАСЛУГИТЕ И ПОЛИТИКАТА
Ето защо украинският случай е истинско изпитание за Европейския съюз. От една страна, той подчертава ангажираността на Киев с реформите и решимостта му да се интегрира в европейския проект; от друга страна, той подчертава структурните ограничения на ЕС, който изисква единодушие за най-стратегическите решения, като по този начин се излага на риск от парализа. Въпросът за присъединяването на Украйна е много повече от техническа процедура: той е тест за съгласуваност, солидарност и политическа воля. Решаването му ще определи не само европейската съдба на Украйна, но и способността на Съюза да говори с един глас в един все по-сложен и конфликтен геополитически контекст.