Subscribe
След повече от две години прекъсване на преките контакти между Париж и Москва, неотдавнашният двучасов телефонен разговор между френския президент Еманюел Макрон и руския президент Владимир Путин представлява важна стъпка в контекста на международната дипломация. Това събитие, колкото дългоочаквано, толкова и неочаквано, е част от рамката на дълбока политическа, военна и реторична враждебност, в която всяка инициатива за диалог придобива символично и стратегическо значение. Въпреки че позициите продължават да се разминават дълбоко, откриването на пряк канал за комуникация между двама ключови играчи в международната система предполага потенциална промяна на парадигмата, поне на формално ниво на многостранните отношения. Този жест, макар и без непосредствени резултати, показва готовност за диалог, който би могъл да отвори бъдещи пространства за преговори, дори и при липсата на обща визия за продължаващия конфликт. Разговорът засегна няколко международни досиета – от войната в Украйна до иранската ядрена програма и отношенията между Русия и Запада – без обаче да доведе до конкретни резултати. Въпреки това инициативата придобива важна символична стойност, особено в светлината на нарастващата международна изолация на Русия и вътрешния натиск върху Макрон, разколебан между необходимостта да подкрепи Киев и опита да запази автономна дипломатическа линия в Европа.
ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯТ КОНТЕКСТ: ПРОДЪЛЖИТЕЛНА ВОЙНА И ХИБРИДНА ВОЙНА
Срещата се състоя в изключително деликатен момент от украинския конфликт. Руските сили продължават да постигат напредък на терен, особено в района на Луганск, обявен за изцяло окупиран от проруските власти. Украинските военни операции, въпреки символичните удари като атаката с дрон срещу военния завод в Ижевск, търпят неуспехи, включително поради нарастващата несигурност относно западната военна подкрепа. Тази война не е само конвенционална: тя е и хибридна война, съставена от пропаганда, кибератаки, саботажи и ядрени заплахи. Именно на този фон се състоя срещата Макрон-Путин – рядък пример за пряк диалог в контекста на широко разпространена враждебност и взаимни обвинения. Конфликтът се превърна в парадигма на сблъсък между противоположни светогледи: от една страна, либерално-демократичният западен блок; от друга, авторитарната Русия, която претендира за многополюсен международен ред, признаващ нейната централна роля. Към това идеологическо противопоставяне се прибавя и глобално стратегическо измерение, с новопоявили се участници и променливи съюзи, които допълнително усложняват възможността за намиране на общо и трайно решение. Междувременно войната продължава да взема жертви и да опустошава територии. Обсадата на Суми от около 50 000 руски войници, прекратяването от Пентагона на доставките на някои оръжия за Киев по логистични причини и украинските операции срещу руската военна инфраструктура показват, че все още сме далеч от стабилно равновесие. Нарастващият руски военен натиск, съчетан с ерозията на украинския отбранителен капацитет и несигурността на западната подкрепа, рискува да промени стратегическия баланс. Рискът е не само от продължаване на войната, но и от превръщането ѝ в замразен конфликт с опустошителни последици за европейската сигурност.
ПОЗИЦИИТЕ НА ПУТИН: РЕТОРИКА НА СИГУРНОСТТА И РАЗКАЗ ЗА ЖЕРТВАТА
По време на телефонния разговор Владимир Путин повтори тезата, която от години е водеща в реториката на Кремъл. Според руския президент конфликтът в Украйна е пряка последица от политиката на Запада, който е виновен за това, че е пренебрегнал стратегическите интереси на Русия, благоприятствал е раждането на това, което Москва смята за антируска крепост в Киев, и е толерирал дискриминацията срещу рускоезичното население. Това е консолидирана позиция, която прехвърля отговорността за конфликта върху Запада и отрича идеята за руска агресия. В тази визия руските военни операции се разглеждат като отбранителен и необходим отговор. Путин наблегна на необходимостта от глобално решение, което да отчита реалността на място, което е ясна препратка към фактическото анексиране на украинските територии и желанието да се затвърдят получените териториални придобивки. Този подход прави всеки диалог изключително труден: за Москва всяко договаряне трябва да започне от легитимирането на нейните действия; за Запада и Киев обаче зачитането на украинската териториална цялост е съществено предварително условие.
ИСКАНИЯТА НА МАКРОН: ПРИМИРИЕ, СУВЕРЕНИТЕТ И ДИПЛОМАТИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА
Френският президент поддържаше позиция, съответстваща на европейската линия, като потвърди непоколебимата подкрепа на Франция за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Въпреки това Макрон представи и конкретно предложение: да се обяви примирие и да се започне фаза на преговори за постигане на трайно решение на конфликта. Това предложение отразява опита на Франция да съчетае ролята си на надежден съюзник в рамките на НАТО и ЕС с тази на самостоятелен събеседник на международно равнище. Макрон винаги се е стремял да насърчава по-европейски подход към кризата, способен да утвърди лидерството на Съюза на неговия континент отвъд позициите на САЩ. Дипломатическата инициатива обхвана и Киев: веднага след телефонния разговор с Путин Макрон се свърза със Зеленски, за да го информира за съдържанието на разговора и да потвърди координацията между Франция и Украйна. Източници от Елисейския дворец, съобщени от големите международни медии, всъщност потвърдиха, че двамата лидери ще продължат да поддържат контакт с оглед на предстоящите дипломатически срокове.
ИРАНСКОТО ДОСИЕ: РАЗЛИЧИЯ И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЯДРЕНАТА ПРОГРАМА
Друга тема, засегната по време на телефонния разговор, беше иранската ядрена програма, която все по-често е в центъра на международната загриженост. Путин припомни споделената отговорност на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, включително Франция и Русия, да гарантират, че Техеран спазва задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО). Макрон настоя, че е необходимо Иран да позволи на инспекторите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) незабавно да възобновят работата си. Дори и в този случай обаче не беше постигнато конкретно споразумение. Позициите остават отдалечени, особено като се има предвид нееднозначната роля на Москва в подкрепата за Техеран, особено в контекста на военното и технологичното сътрудничество.
ПОЛИТИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ТЕЛЕФОННОТО ОБАЖДАНЕ
Въпреки липсата на осезаеми резултати, телефонният разговор между Макрон и Путин представлява важен момент в европейската дипломация. Той не е повратна точка, а по-скоро сигнал: дори в моменти на максимално напрежение прекият диалог остава възможен. Изборът на Макрон да възобнови контактите си с лидера на Кремъл може да се тълкува по два начина. От една страна, като жест на политическа отговорност, целящ да се проучат всички начини за овладяване на ескалацията. От друга страна, като тактически ход за потвърждаване на водещата роля на Франция на международната сцена в момент, когато Германия изглежда нерешителна, а Съединените щати са все по-фокусирани върху вътрешни и извъневропейски предизвикателства. Остава фактът, че докато Москва продължава да смята конфликта за резултат от западен заговор и не желае да признае легитимността на украинските искания, всеки опит за преговори рискува да затъне още преди да е започнал.
МИР, КОЙТО Е ДАЛЕЧЕН, НО НЕ НЕВЪЗМОЖЕН.
Телефонният разговор между Еманюел Макрон и Владимир Путин не доведе до конкретни резултати, но показа, че все още има място, макар и минимално, за дипломация. Франция, спазвайки европейската и трансатлантическата линия, се опитва да си извоюва самостоятелна роля на посредник в диалога в контекст, в който войната изглежда се е нормализирала в своята бруталност. Позициите остават непримирими: Москва иска да признае статуквото, а Париж – както и целият ЕС – защитава украинския суверенитет. При липсата на дипломатически инициативи обаче има само една алтернатива: ескалация на конфликта с непредвидими последици. Най-важният урок от телефонния разговор може би е именно, че дипломацията все още е възможна, но са необходими политическа решимост, стратегическа визия и най-вече силен многостранен натиск, за да се върнат страните на масата за преговори. В противен случай войната в Украйна рискува да се превърне в постоянна рана в сърцето на Европа.