Законът за защита на свободата на медиите в Европа влезе в сила

Медиите са една от основните институции на демократичните общества. Всички знаем, че ролята на медиите е да информират гражданите, да гарантират спазването на ценностите на правовата държава и да допринасят за формирането на свободно и отговорно обществено мнение. В този контекст защитата на редакционната независимост, плурализма и неограничения достъп до информация се превръща в основно условие за правилното функциониране на демокрацията. Осъзнавайки предизвикателствата, породени от цифровата ера и концентрацията на медийна власт в ръцете на глобални играчи, Европейският съюз реши да приеме обща законодателна рамка, като приложи Европейския акт за свободата на медиите (ЕАМ). Този регламент, който влезе в сила на 8 август, бележи повратна точка в регулирането на медийната среда на европейско равнище. В регламента изрично се посочва, че информацията е обществено благо и че достъпът до свободна, плуралистична и независима преса е не само индивидуално право, но и съществено условие за поддържане на демократичното равновесие в целия Европейски съюз.

Технологичното развитие през последните две десетилетия промени коренно начина, по който се създава, разпространява и използва информация от гражданите. Дигитализацията на редакциите даде възможност за диверсификация на съдържанието и трансграничен достъп до информация, а глобализацията насърчи появата на множество платформи за разпространение на информация с изключителна сила и безпрецедентно влияние. Социалните мрежи, стрийминг услугите и големите цифрови платформи се превърнаха в незаменими участници в процеса на предаване на информация, като се намесиха между производителите на съдържание и широката общественост.

Без колебание можем да кажем, че тази еволюция на цифровизацията има както положителни, така и отрицателни последици. От една страна, гражданите се възползват от по-широк спектър от незабавно достъпни източници на информация, което на теория би трябвало да насърчи плурализма и да демократизира достъпа до знания. От друга страна, нарастващата мощ на глобалните платформи създаде нови уязвими места: алгоритмите за разпространение на информационни публикации могат да филтрират и приоритизират информацията по непрозрачен начин, създавайки „информационни балони“ и насърчавайки разпространението на дезинформация. Освен това голяма част от приходите от реклама, които преди бяха основен източник на финансиране за традиционните медии, се прехвърлиха към тези платформи, което застрашава икономическата устойчивост на много медийни институции.

При тези обстоятелства Европейската комисия счете, че са необходими съвместни действия на равнище ЕС, въпреки че регулирането на пресата по традиция е от национална компетентност. Правното основание за европейския регламент относно свободата на медиите е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който позволява приемането на мерки за хармонизиране на правилата, приложими към вътрешния пазар.

Обхват на регламента и процес на приемане

Европейският регламент за свободата на медиите се прилага за всички доставчици на медийни услуги, независимо от тяхното правно естество или форма на организация – телевизионни станции, радиостанции, печатни издания, цифрови платформи, аудиовизуални услуги по заявка или подкастове. Освен това регламентът разширява обхвата си до онлайн платформите за споделяне на видео и големите цифрови платформи, дори ако те не носят пряка редакционна отговорност. Аргументът е, че чрез начина, по който организират и разпространяват видеосъдържание, тези платформи оказват решаващо влияние върху видимостта на определени новини и информация и върху формирането на общественото мнение.

Регламентът беше официално представен от Европейската комисия преди три години (на 16 септември 2022 г.) след обширен процес на обществени консултации, в който участваха медийни организации, журналисти, публични институции и неправителствени организации на ниво Европейски съюз. След повече от година и половина преговори между европейските институции и държавите членки, законодателството беше прието в окончателния си вид на 26 март 2024 г. Влизането му в сила бележи не само техническия етап на законодателната хармонизация, но и политическото потвърждение на ангажимента на Европейския съюз към свободата на печата.

Основни цели на ЕМФП

Основната цел на регламента е да се създаде интегриран медиен пазар, основан на зачитане на свободата на изразяване, редакционната независимост и плурализма. Конкретните цели на ЕМФА са: предотвратяване на прекомерната концентрация на медийна собственост, ограничаване на риска от политическа или икономическа намеса в редакционното съдържание, борба с дезинформацията и манипулирането на информацията, защита на журналистите и техните източници на информация и осигуряване на справедливи условия за работа на европейския медиен пазар.

Основни разпоредби на ЕМФС

Една от най-важните разпоредби на ЕМФС е прозрачността на собствеността. От този месец всички медии са задължени да оповестяват публично кои са техните собственици и кои физически или юридически лица имат значителен контрол върху редакционните решения. Медиите трябва да оповестяват и информация за източниците си на финансиране, като се обръща внимание на всички средства, идващи от държавния бюджет или от публична реклама. За тази цел всяка държава членка отговаря за създаването на национална база данни, достъпна за широката общественост. Тази разпоредба има за цел да премахне подозренията за скрито влияние на групи по интереси (икономически или политически) върху пресата и да засили доверието на гражданите в медиите. Практическото прилагане обаче може да се окаже сложно в случай на транснационални структури на собственост или инвестиционни фондове, при които идентифицирането на действителните бенефициенти не винаги е напълно прозрачно.

Регламентът осигурява защита на редакционната независимост. Приемането на ЕМФА установява строги гаранции, за да се гарантира, че редакционните решения не се влияят отвън. По този начин се предвиждат механизми за контрол, като например вътрешни и външни одити, и се установяват санкции (изключително високи във финансово изражение) за случаи на манипулиране на съдържанието. Можем да считаме, че въздействието на тази разпоредба е значително, тъй като тя укрепва автономията на журналистите и осигурява климат, благоприятстващ свободата им на изразяване. Ефективността на редакционната независимост обаче зависи от политическата воля на държавите членки и от реалната независимост на националните регулаторни органи.

Третата разпоредба на ЕМФА е стандартизирането на измерването на аудиторията. Регламентът хармонизира практиките за измерване на аудиторията в традиционните и цифровите медии, а системите за измерване на аудиторията трябва да бъдат прозрачни, обективни и проверими. Тази мярка има за цел да създаде по-справедлив пазар, тъй като приходите от реклама до голяма степен се основават на данни за аудиторията. Предизвикателството обаче се състои в адаптирането на стандартите към цифровата среда, където алгоритмите и показателите се различават от традиционните.

Що се отнася до държавната реклама, от правителствата и публичните органи се изисква да разпространяват рекламата прозрачно и в съответствие с обективни критерии, като по този начин се избягва превръщането на този инструмент в механизъм за контрол над медиите. Добре известно е, че в зависимост от интересите на управляващите политици парите за реклама се разпределят субективно между медиите, които подкрепят правителствената политика, докато в повечето случаи медиите, които критикуват правителството, не получават никакви пари.

Именно затова тази разпоредба има за цел да намали риска критичните медии да бъдат маргинализирани поради липсата на договори за реклама, докато тези, които са послушни на управляващите, биват възнаграждавани. Въпреки това наблюдението и санкционирането на евентуални злоупотреби остава голямо предизвикателство за институциите на ЕС.

Когато се обсъжда свободата на медиите и надеждните източници на информация, защитата на журналистическите източници е може би една от най-важните разпоредби на ЕМФС, която помага на разследващите журналисти. Регламентът, влязъл в сила на 8 август 2025 г., определя минимални стандарти за защита на журналистическите източници и техните поверителни съобщения. Всеки опит за прихващане (от страна на разузнавателни служби или други държавни структури) или разкриване трябва да бъде разрешен от независим съд и обоснован с важен обществен интерес. Тази разпоредба подкрепя преди всичко разследващата журналистика, като позволява на журналистите да работят без страх, че техните източници ще бъдат разкрити пред широката общественост. Тя обаче остава чувствителна област във връзка с интересите на националната сигурност, където държавите биха могли да се позоват на изключителни основания, за да оправдаят наблюдението на журналисти.

Що се отнася до правото на потребителите (крайните бенефициенти) да персонализират медийните предложения, гражданите могат да променят настройките на устройствата и платформите, чрез които имат достъп до информация, така че съдържанието да бъде съобразено с техните предпочитания. С приемането на ЕМФП от доставчиците на технологии се изисква да осигурят достъпност и прозрачност на тези възможности. Това нововъведение дава на потребителите по-голям контрол, като намалява зависимостта им от алгоритмите, наложени от платформите. Нейната ефективност обаче зависи от нивото на медийна грамотност на обществото и от начина, по който тези настройки са разработени от производителите.

Създаденият Европейски комитет за медийни услуги е независим консултативен орган на равнище Европейски съюз, съставен от национални регулаторни органи. Този комитет отговаря за координирането на прилагането на регламента и за контрола на спазването му във всички държави-членки на ЕС. Европейският комитет за медийни услуги насърчава обмена на най-добри практики и осигурява съгласуваност на законодателството. За съжаление липсата на преки правомощия за налагане на санкции на нарушителите на регламента може да ограничи ефективността на комитета.

Регламентът позволява на държавите членки да въвеждат допълнителни разпоредби, при условие че те са съвместими с ЕМФС и правото на Европейския съюз. Тази гъвкавост дава възможност за адаптиране към националните особености и нуждите на гражданското общество. Същевременно тя може да доведе до известна регулаторна фрагментация, която да повлияе на единното функциониране на вътрешния пазар.

Европейският акт за свободата на медиите допълва други европейски законодателни инструменти, които вече са в сила и регулират медийния сектор: Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD, 2018 г.), която гарантира независимостта на регулаторните органи и определя стандарти за безпристрастност и прозрачност на медийното съдържание. Директивата за авторското право (2019 г.), с която се въвеждат сродни права за защита на пресата от онлайн агрегатори. Европейските правила в областта на конкуренцията имат за цел да предотвратят монополите, но не регулират пряко въздействието на сливанията върху плурализма. Законът за цифровите услуги (ЗЦУ, 2023 г.) изисква от платформите да премахват незаконно съдържание и да приемат кодекси за поведение срещу дезинформацията. Европейската директива за борба със SLAPP (2024 г.) защитава журналистите и правозащитниците от неправомерни съдебни искове, целящи заглушаване на критичните гласове.

Приемането на Европейския акт за свободата на медиите (ЕЗАМ) представлява важна стъпка към укрепване на демокрацията на равнище Европейски съюз. Във време, когато пресата е изправена пред безпрецедентен икономически, политически и технологичен натиск, тази регулаторна рамка потвърждава, че свободата на изразяване и медийният плурализъм са основни ценности, които трябва да бъдат защитени чрез ясни и последователни правни механизми.

Ефективността на европейския регламент за свободата на медиите обаче зависи до голяма степен от практическото му прилагане на ниво всяка държава членка. В страни, където обществените или частните медии са уязвими от политически или икономически влияния, транспонирането и прилагането на тези правила ще бъде истинско предизвикателство за всички – от политиците до обикновените граждани. Освен това отношенията с големите цифрови платформи ще продължат да бъдат източник на напрежение, тъй като те имат много по-голяма финансова и технологична мощ от традиционните медийни институции. В дългосрочен план успехът на ЕФМДР ще се измерва не само с наличието на общи правила, но и със способността им да гарантират на европейските граждани достъп до точна, разнообразна и независима информация. Ако целите му бъдат постигнати, регламентът може да се превърне в международен модел за защита на свободата на печата в глобализирана и дигитализирана среда.