Subscribe
Дилемата на Испания в областта на отбраната
От години Испания изостава от повечето си европейски партньори по отношение на разходите за отбрана – факт, който вече е широко признат, включително и във Вашингтон. По-рано тази година бившият президент Доналд Тръмп обвини Испания, че разчита твърде много на защитата на НАТО, като предупреди, че съюзниците, които не успяват да инвестират адекватно в собствената си сигурност, трябва да бъдат оставени да се справят сами с отбраната си.
Това едва ли е първият случай, в който Тръмп критикува военните ангажименти на Европа. По време на своето президентство той често порицаваше страните, които не са изпълнили критериите за разходите на НАТО. През последните седмици обаче Испания се превърна в негова основна мишена, като Тръмп нарече отказа на Мадрид да приеме новата цел на НАТО от 5% „много лошо нещо за НАТО“ и дори намекна за възможни икономически ответни мерки.
„Много съм недоволен от Испания. Те са единствената страна, която не повиши своя брой до 5%. Всички останали страни в НАТО повишиха броя си до 5 процента.“
Това е един от най-острите упреци, които Испания е получавала от Вашингтон през последните години – знак за промяна в тона, която превръща разходите за отбрана от бюрократична тема в рамките на НАТО в политическа разломна линия между съюзниците.
Климатичната логика на Санчес
В отговор министър-председателят Педро Санчес възприе необичайно тълкуване на понятието „отбрана“. Той твърди, че националната устойчивост – срещу природни бедствия, климатични рискове и киберзаплахи – попада в обхвата на националната сигурност. В плана му за 2025 г. около 13% от бюджета на въоръжените сили се отделят за управление на околната среда и извънредни ситуации, като се разглеждат като неразделна част от отбраната.
Но Брюксел вижда нещата по друг начин. Европейската комисия предупреди, че подобни „зелени“ разходи не могат да се считат за военни разходи, ако Испания иска да се възползва от фондовете на ЕС за превъоръжаване или от изключенията по програмата SAFE. За много наблюдатели подходът на Мадрид не прилича толкова на иновация, колкото на креативно счетоводство.
От разходи към инвестиции
В основата на този спор лежи една проста реалност: отбраната не е просто поредното перо в националния бюджет – тя е инвестиция. Възвръщаемостта от нея може да не е незабавна, но е конкретна: възпиране, стабилност, доверие и свобода. Разходите за отбрана създават самите предпоставки за просперитет. Без сигурност няма процъфтяващи пазари, търговски пътища и системи за социална защита, които да издържат гражданите.
По същество отбраната е формиране на капитал, а не потребление. Инвестирането в нея повишава както сигурността, така и индустриалния капацитет. Тя стимулира иновациите, развива квалифицирана работна ръка и укрепва националната автономия. Когато се управлява добре, всяко евро, отделено за отбрана, има многократно по-голяма стойност – икономическа, стратегическа и политическа.
Следователно проблемът на Испания не е само в размера на разходите, но и в начина, по който тя разбира естеството на отбраната. Докато Мадрид се отнася към отбраната като към бреме, а не като към актив, всяко увеличение на военния бюджет ще се разглежда като неохотно подчинение, а не като това, което би трябвало да бъде: утвърждаване на суверенитета и на самата цивилизация.
Какво защитаваме
По време на тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността вицепрезидентът на САЩ Дж.Д.Ванс направи забележка, която получи по-малко внимание, отколкото заслужаваше:
„Заплахата, която най-много ме тревожи за Европа, не е Русия или Китай – това е заплахата отвътре: Отстъплението на Европа от някои от собствените ѝ фундаментални ценности, които тя споделя със Съединените щати.“
Посланието му беше ясно: целта на отбраната е не само да се защити територията, но и да се запази начинът на живот. Ние се защитаваме не само от нашествие, но и от упадък. Следователно отбранителната политика не е въпрос на идеология, а на колективно оцеляване.
Аргументите за отговорен растеж
Никой не призовава за безразсъдно превъоръжаване. Това, от което се нуждае Испания, е надежден, стабилен път напред – последователно годишно увеличение, обвързано с измерими резултати като готовност, възпиране и модернизация. Такава пътна карта ще възстанови доверието между съюзниците, ще даде предвидимост на отбранителната индустрия и ще закрепи Испания по-здраво в европейската система за сигурност – ще намали зависимостта ѝ от настроенията на Вашингтон и ще възстанови авторитета ѝ в трансатлантическите отношения.
Цената на колебанието обаче нараства. Заплахата на Тръмп за мита над нивата на защита на Испания може да изглежда прекомерна, но разкрива една сурова истина: слабостта е скъпа. Нация, която не инвестира в собствената си защита, в крайна сметка плаща чрез икономически натиск, дипломатическа маргинализация или стратегическа уязвимост.
От гледна точка на Мадрид логиката е несъмнена. Морската граница на Испания – от Канарските острови до Гибралтарския проток – остава една от най-откритите и геополитически чувствителни зони в Европа. Опазването ѝ е не само национален, но и европейски дълг. Морската сигурност, контролът на миграцията и операциите за борба с контрабандата изискват реални възможности, а не реторика.
Силата като увереност
Изявленията на Тръмп може да звучат грубо, но те трябва да се възприемат по-скоро като предупреждение, отколкото като обида. Ерата на комфорта в европейската отбрана приключи. Континентът навлиза в нова ера, определяна от съживена конкуренция между силите, нестабилни граници и хибридни заплахи.
За Испания това вече не е въпрос на проценти – това е въпрос на самоуважение. Една свободна нация трябва да е готова да се защити. Силната отбрана не е акт на агресия; тя е израз на увереност – спокойно потвърждение, че една страна е суверенна, способна и мирна именно защото има силата да остане такава.
Следователно да инвестираш в отбрана не означава да харчиш, а да съхраняваш. Това е най-трайната инвестиция, която всяка цивилизация, стремяща се към оцеляване, може да направи.