Глобата от 120 млн. евро, наложена на X, е знак, че Европа губи своята цифрова неутралност

Глобата от 120 милиона евро, наложена на X, не е просто технически спор: тя разкрива дискретността, с която Брюксел прилага Закона за цифровите услуги, превръщайки инструмент, създаден за осигуряване на прозрачност, в политическа сила, способна да повлияе на европейския цифров плурализъм.

Европа, която претендира да регулира глобалната цифрова екосистема с авторитета на закона, все повече рискува да премине в сферата на политическото усмотрение. Глобата от 120 млн. долара, наложена от Европейската комисия на X – първата в историята на Закона за цифровите услуги – не открива просто технически спор с платформа. Тя открива културна разломна линия, която засяга самата концепция за Европа като пространство на свобода, плурализъм и правна сигурност.

Въпросът не е в Мъск. Става дума за това как и защо Брюксел е решил да се насочи към един-единствен участник с деветцифрена глоба въз основа на нарушения, които са неясно дефинирани, тълкувани и неизмерими. И точно тук групата на Европейските консерватори и реформисти изразява категоричното си мнение.

DSA, който се придвижва към произволност

Позицията на евродепутатите Никола Прокачини и Патрик Яки, съпредседатели на групата ECR, е недвусмислена. Според тях решението на Комисията разкрива структурни проблеми в начина, по който се тълкува и прилага DSA. Това не е технически въпрос, а политическа тревога. Прокачини, както се съобщава в официалното изявление на парламентарната група, отбелязва, че когато Брюксел налага глоба от 120 млн. долара за нарушения, „определени с неясни и силно субективни термини„, възниква основателно съмнение относно пропорционалността и неутралността на решението. Той добавя решаващ момент: „Цифровото право без правна сигурност рискува да се превърне в инструмент за политическо усмотрение.“ Това не е атака срещу регулирането. Това е атака срещу липсата на ясни критерии, срещу възможността наднационален апарат да използва гъвкави правила за налагане на избирателни санкции, за да „изпрати сигнал“, а не да приложи закона.

Когато платформите се страхуват от политиката, а не от закона. Но Патрик Яки е този, който посочва най-опасната последица: автоцензурата. Ако платформите започнат да се страхуват не от това, което се казва в нормативната уредба, а от това, което може да си помисли Комисията, резултатът ще бъде по-малко свободна, по-конформистка, по-предвидима – и следователно по-лесно контролируема – цифрова среда. Както заявява Джаки: „Ако компаниите се страхуват, че спорни решения за дизайн или тълкувания на прозрачността могат да доведат до огромни глоби, резултатът няма да бъде по-голяма сигурност, а повече автоцензура и по-малко открит дебат.“ В условията на либерална демокрация страхопочитанието на платформите към политическата власт е показател за институционална болест. Не е успех в областта на регулирането.

Непрозрачна пропорционалност и несъществуващи критерии: санкцията като политически акт. Друг критичен момент, осъден от ЕКР, се отнася до липсата на прозрачност при изчисляването на глобата. Според официалното изявление Комисията не е успяла да обясни параметрите, използвани за достигане на точната цифра от 120 млн. EUR. Няма формула. Няма цифрова обосновка. Само позоваване на „пропорционалността“. именно тази липса на метод превръща санкцията в опасен прецедент: европейски законодател, който вместо да предостави обективни критерии, си запазва правото да нанася наказателни и произволни удари, създавайки впечатлението, че спазването на закона не се оценява въз основа на закона, а въз основа на променящите се политически очаквания.

И ЕКР не се ограничава само с критики: тя официално ще поиска от Комисията да предостави обяснения относно логиката, критериите и пропорционалността на намесата.

Системният риск: Европа, която наказва онези, които не се съобразяват с нея

В продължение на години европейският дебат за цифровото регулиране се колебаеше между два импулса:

• легитимното желание да се защитят потребителите;
• много по-малко легитимното изкушение да се регулира инакомислието, дори когато то е под формата на бизнес модели, дизайн на платформи или редакционен избор.

Санкцията срещу Х попада точно на този кръстопът и създава впечатлението, че Европа поема по пътя на управление чрез сплашване, в което „неприсъединилата се“ или просто по-трудно контролируема платформа става примерна мишена. Фактът, че делото се разразява в разгара на нарастващите трансатлантически търкания по отношение на цифровите правила, не е подробност: това е геополитическият контекст, в който това решение ще бъде разчетено от Вашингтон, сега ръководен от администрация, която е по-малко склонна да смята Брюксел за неутрален арбитър.

Свобода, плурализъм и право: консервативната визия

Позицията на ЕКР не защитава Musk или някоя конкретна платформа. Тя защитава принцип: регулаторната власт трябва да бъде неутрална, измерима и проверима. Защото когато законът стане отворен за тълкуване, гражданите – а заедно с тях и цифровите потребители – губят основните гаранции на правовата държава. В първоначалния си замисъл DSA трябваше да бъде европейският инструмент за осигуряване на прозрачност, сигурност и отчетност. Но прилагането на DSA, както в този случай, рискува да се превърне в своята противоположност: рамка, в която свободата на преценка преобладава над сигурността и в която платформите се учат повече на избягване на политически конфликти, отколкото на спазване на технически стандарти. Това е същината на въпроса: Европа, която наказва, без да обяснява, тълкува, без да разяснява, и регулира, без да гарантира неутралност, не защитава демокрацията: тя я отслабва.

Истинската битка е за бъдещето на цифровия плурализъм

ЕКР има право да изисква яснота, пропорционалност и правна сигурност. Правилно призовава за регулиране, което да не се превръща в политическо оръжие. И преди всичко е правилно да осъди риска, че страхът на Брюксел ще създаде по-бедна, по-предпазлива и по-малко свободна цифрова екосистема. Демокрацията не се развива в мълчание: тя се развива в сблъсък на идеи. И всеки закон, който насърчава мълчанието, дори и непреднамерено, е закон, който трябва да бъде преразгледан. Ако Европа иска да бъде цивилизация пред система от правила, тя трябва да помни, че свободата на словото не се защитава с примерни санкции. Тя се защитава с правна сигурност, с неутралност на институциите и с отхвърляне на всяко изкушение да се упражнява дискретност. Случаят Х е само първият изпитателен случай. И е добре, че най-накрая някой казва това ясно.

Фокус – Какво представлява Законът за цифровите услуги

Законът за цифровите услуги е новата регулаторна рамка, с която ЕС възнамерява да регулира големите цифрови платформи, като налага много по-строги задължения на много големите онлайн платформи (VLOP), т.е. услуги с повече от 45 милиона потребители в Съюза. ДУУ беше създадена с цел да се повиши прозрачността, да се намалят системните рискове (дезинформация, чуждестранна намеса, манипулиране на обществения дебат), да се защитят потребителите и да се направи европейският цифров пазар по-предвидим. За ДУУ това означава, че те трябва да публикуват рекламните си архиви, да предоставят достъп на акредитирани изследователи до данни, да избягват измамни практики в интерфейсите(dark patterns), да оценяват и намаляват рисковете за демокрацията и да реагират бързо на заповеди за премахване от страна на органите. Политическата същност, както отбелязва ЕКР, е, че много ключови понятия в ДУУ – „системен риск“, „заблуждаващ дизайн“, „адекватно смекчаване“, „значима прозрачност“ – са широки и гъвкави, което дава на Комисията безпрецедентна свобода на тълкуване, съчетана с правомощието да налага санкции в размер до 6 % от световния оборот и да предписва корективни мерки. На теория DSA трябва да гарантира ред и отчетност; на практика, ако се прилага с променящи се критерии, рискува да се превърне в инструмент за дискреционно прилагане, където платформите се страхуват не от закона, а от политическите настроения в Брюксел. Това е въпросът, оспорван от европейските консерватори в случай X: без ясни критерии регулаторната неутралност се разклаща и цифровата свобода става уязвима.