Subscribe
В продължение на десетилетия Европа предпочиташе евтината енергия пред сигурността, защото европейците разглеждаха енергийните източници като стока. Когато кранчето на газта беше затворено, Старият континент откри, че зависимостта не е само икономически проблем, но и проблем на сигурността, защото енергийната криза, през която преминаваме, промени изцяло правилата на играта. За средностатистическия човек газта идваше по тръбопровода, електричеството се включваше с едно натискане на копчето, а сметките, макар и понякога малко високи, изглеждаха естествена част от съвременния живот.
Идеята, че енергетиката може да се превърне във въпрос на сигурността, сравним с отбраната или външната политика, изглеждаше преувеличена, ако не и паникьосана, преди няколко години. Въпреки това проучването „Сигурност на доставките: Преосмисляне на енергетиката в променяща се Европа“ показва колко драматично се е променило това схващане и колко неподготвен е бил европейският континент за момента, в който енергията се превърна в геополитическо оръжие. Нахлуването на Русия в Украйна, започнало през февруари 2022 г., беше истински електрошок за целия европейски континент. Само за една зима Европа откри, че енергийната ѝ зависимост е не само икономически, но и екзистенциален проблем. Газопроводите, закотвени дълбоко в сърцето на Русия, дълго време бяха смятани за символи на сътрудничеството и взаимозависимостта, но за съжаление за една нощ се превърнаха в инструменти за политически натиск. Европейските правителства изпаднаха в паника, когато цените рязко скочиха, а гражданите започнаха да се питат дали сигурността им все още може да бъде гарантирана в свят, в който енергията все повече се използва като средство за изнудване.
Проучването, проведено от партията ECR, започва с едно просто, но неудобно наблюдение, а именно, че европейският енергиен модел, изграден върху идеята за свободен пазар, икономическа ефективност и международно сътрудничество, систематично пренебрегва геополитическите рискове. В продължение на десетилетия европейските държави предпочитаха по-евтината енергия, без да си задават достатъчно сериозно въпроса какво може да се случи, ако доставчикът стане враждебен. Руската федерация беше възприемана от европейските лидери като труден, но предсказуем партньор, но реалността доказа обратното.
Преди избухването на украинския конфликт повечето страни от Централна и Източна Европа (много от които са част от бившия съветски блок) бяха силно зависими от руския газ. Тази зависимост беше не само техническа, но и политическа, тъй като дългосрочните търговски ангажименти, инфраструктурата, изградена в една посока, и липсата на алтернативи създадоха структурна уязвимост. Когато доставките на газ бяха намалени или дори спрени (вж. случая с газопровода „Северен поток“), икономическите последици се усетиха незабавно не само в промишлеността, но и в домовете на всеки европейски гражданин. Така думата „енергия“ изведнъж се превърна в ежедневна тема за обсъждане, а енергийната сигурност влезе в речника на обществения дискурс.
От свободния пазар към защитната държава
Един от най-интересните аспекти на проучването „Осигуряване на доставките: е начинът, по който се описва промяната на парадигмата в европейската енергийна политика. Докато преди това акцентът беше върху либерализирането на енергийния пазар, конкуренцията и свеждането до минимум на ролята на държавата като активен участник на пазара, енергийната криза наложи грандиозно завръщане към публичната намеса. За да предотвратят социалния срив, правителствата бяха принудени да ограничат цените, да субсидират сметките както на дружествата, така и на населението, да национализират или да спасяват енергийни дружества и да се намесват пряко на пазара. Това завръщане на държавата беше необходимост, а не резултат от идеология. Проучването ясно показва, че по време на дълбока криза пазарът не може сам да гарантира сигурността на доставките, тъй като логиката на печалбата влиза в пряко противоречие с необходимостта от стабилност. Поради това правителствата бяха принудени да избират между догмите на свободния пазар и защитата на своите граждани и в почти всички случаи изборът беше ясен.
Тази масирана намеса от страна на правителствата обаче повдига трудни въпроси за бъдещето. Доколко е устойчив модел, при който държавата се превръща в основен гарант за енергийната сигурност на гражданите? Как могат да бъдат защитени потребителите, без да се обезкуражават инвестициите? И, може би най-важното, как Европа може да избегне повтарянето на същата грешка, като замени една зависимост с друга?
„Осигуряване на доставките: Преосмисляне на енергетиката в променяща се Европа“ се подчертава, че диверсификацията на енергийните източници се е превърнала в абсолютен приоритет за всички европейски правителства. Вносът на втечнен природен газ в ЕС, разработването на проекти за възобновяема енергия и инвестициите в инфраструктура и междусистемни връзки са представени не като екологични или икономически възможности, а като елементи на националната сигурност. В този контекст зелената енергия вече не е просто проект за бъдещето, а стратегическа необходимост. В същото време изследванията ни предупреждават, че енергийният преход не е лишен от рискове, тъй като зависимостта от нови технологии, критични суровини (повечето от които се добиват на други континенти) и глобални вериги за доставки (вж. зависимостта на европейските страни от технологии, внесени от азиатските страни, технология с много по-ниски производствени разходи) може да създаде различни, но също толкова опасни уязвимости. Европа рискува да замени зависимостта си от евтиния руски газ със зависимост от редки метали или азиатско производство на екологични технологии. Това, което трябва да научим от тази криза, е, че енергийната сигурност не може да бъде изградена върху едно-единствено чудотворно решение.
Невидимата цена на енергията – кой всъщност плаща за кризата?
Проучването „Осигуряване на доставките: Преосмисляне на енергетиката в променяща се Европа“, освен на графиките, стратегиите и публичните политики, се набляга и на социалното измерение на енергийната криза, през която преминава Европа. Трябва да признаем, че повишаването на цените на енергията не е абстрактно явление; то е явление, което пряко засяга ежедневието на хората. Все по-високите сметки принуждават милиони европейци да направят болезнен избор. Те трябваше да избират между това да платят сметките си за отопление или да си купят храна, да дадат приоритет на плащанията за електричество или да използват парите си за други основни нужди. От тази гледна точка можем да кажем, че енергията се превърна не само в проблем на сигурността, но и на социалната справедливост.
Изследванията показват също, че въздействието на енергийната криза е неравномерно разпределено, като домакинствата с ниски доходи, сградите с лоша изолация и по-слабо развитите региони са непропорционално засегнати. В много случаи правителствените политики за подкрепа са били недостатъчни или зле насочени, което е оставило уязвимите слоеве от населението изложени на риск, а тази реалност рискува да подхрани социалното недоволство и да подкопае обществената подкрепа за енергийния преход. Проучването също така предупреждава, че без подход, който съчетава енергийната сигурност със социалната справедливост, европейските политики рискуват да загубят своята легитимност. Ето защо преход, който се възприема от гражданите като несправедлив, може да породи опозиция, популизъм и политическа нестабилност, тъй като енергията, която някога е била технически въпрос, сега се превръща в основен фактор за социална поляризация.
Друга невидима цена на кризата е ерозията на доверието, която възниква, когато гражданите смятат, че държавата реагира хаотично или понякога със закъснение, че правителствените мерки са непоследователни или че тежестта се разпределя несправедливо, тъй като доверието на гражданите в държавните институции намалява. Проучването показва, че тази загуба на доверие сред обикновените граждани може да има дългосрочни последици и да повлияе както на енергийната политика, така и на способността на държавите да се справят с евентуални бъдещи кризи.
По-сигурна или по-предпазлива Европа?
В крайна сметка, „Осигуряване на доставките: Преосмисляне на енергетиката в променяща се Европа“ не ни предлага нито прости решения, нито лесни обещания. Основното послание на проучването, проведено в средата на декември 2025 г., е, че Европа се намира в повратна точка и че енергийната криза, която преживяваме, разкрива дълбоки уязвимости, но и създава рядка възможност за фундаментално преосмисляне на връзката между енергията, сигурността и гражданското общество.
Изглежда, че Европа е научила болезнения урок от зависимостта си от руския газ, но все още не е ясно дали ще има политическата воля да изгради наистина устойчива енергийна система. Всички сме съгласни, че това изисква огромни инвестиции (както финансови, така и човешки ресурси), добро сътрудничество между държавите – членки на ЕС, приемане на по-високи разходи в краткосрочен план и, може би най-трудното от всичко, честност от страна на държавата към нейните граждани. Едно е пределно ясно: енергийната сигурност не е безплатна; защитата се заплаща и вече не може да се разглежда като обикновена потребителска стока. Енергията е и ще остане критична инфраструктура, геополитически инструмент и фактор за социално сближаване, а начинът, по който Европа се справя с тази реалност, ще повлияе не само на икономиката и околната среда, но и на политическата стабилност и доверието на гражданите в европейския проект. Ако трябва да направим ясен извод от проучването, бихме могли да кажем, че в Европа, в която сигурността се руши една по една, енергията се е превърнала в тест за политическа зрялост, а енергийната сигурност не се изгражда само с тръбопроводи, вятърни паркове и слънчеви панели, а с доверие, солидарност и дългосрочна визия. Когато обсъждаме важния въпрос за енергийната сигурност, ние не говорим само за това да имаме светлина и топлина в домовете си, а за способността на едно общество да се защити, да се адаптира и да остане единно.