Консервативен поглед върху енергийната политика

Между 10 и 13 юни консервативната парламентарна група ECR (Европейски консерватори и реформисти) проведе среща в Стокхолм, където организира три „учебни дни“, за да обсъди и разработи своята политика.

Една от обсъжданите теми беше енергийната политика на ЕС. Въпросът за работната сесия, с която завърши цялата конференция, беше „Как политиката в областта на климата и енергетиката влияе върху разходите за живот в Европа“.

Ако първо се спрем на предисторията, добре известно е, че консервативните партии в Европа са скептични по отношение на климатичната тревога. Това може да се разбира по различни начини. Отчасти става въпрос за антиинтелектуалната жилка, която съществува в целия консерватизъм, където те не вярват в способността на изследователите и мислителите да използват интелекта си, за да изчислят и опишат как най-добре да живеем. Консерваторите обичат да разчитат на традицията и културата, на интуицията и навиците. И консерваторите смятат, че от опит знаят, че левите мислители – независимо дали са чисти либерали или марксисти от различни прослойки – вярват, че могат да оформят обществото с помощта на интелектуалната си мощ. Това, което либералите и марксистите представят като обективно и научно обосновано знание, в действителност често е оцветено от техните идеологически предпочитания.

Но става дума и за това какво е разумно да се направи от политическа гледна точка. Основните държави-емитенти, САЩ, Китай и Индия, не могат да променят политиките си по отношение на емисиите на въглероден диоксид само защото ЕС го прави. Вместо това те могат да се възползват от влошаващата се конкурентоспособност на Европа, когато електроенергията стане по-скъпа и когато ограниченията за емисиите затруднят промишлеността. Решението на този проблем, според елитите на ЕС и според политическата левица в широк смисъл, е растежът да се осъществи с помощта на зеления преход. Но може би все още не сме свидетели на това, че то наистина се случва, или пък трябва да му се позволи да се случи от само себе си. Възможно е да не е възможно да се наложи зелен преход, преди технологиите и икономиката да са готови, смятат много консерватори.

И тук амбициозните климатични цели, които ЕС си е поставил, могат да се превърнат в пречка за европейската промишленост и растеж, а оттам и за нашата сигурност. Сигурна Европа, която може да си позволи да инвестира в превъоръжаването на общата ни отбрана, трябва да бъде богата Европа, която може да си позволи да направи необходимите военни инвестиции. И тогава може би няма да е уместно да налагаме на ЕС зелен преход, за който нашите икономики все още не са готови.

Модератор на дискусията за политиката в областта на климата и енергетиката беше шведският изследовател и икономист Кристиан Сандстрьом. Сандстрьом е известен в Швеция като остър критик на това, което той нарича „зелени балони“. Става дума за индустриални инвестиции, при които се влагат големи публични средства в съответствие с желанията на политиците да ускорят екологично съобразеното социално развитие. Политиците обаче често са твърде оптимистични. И тъй като трябва да се получат големи публични средства, циниците от бизнес средите също се включват и се опитват да издоят парите възможно най-дълго.

В интервю за канала Riks Europe в YouTube, проведено във връзка с конференцията в Стокхолм, Кристан Сандстрьом заяви, че феноменът „зелени балони“ не съществува само в Швеция, въпреки че там той е изключително често срещан (последният известен пример е аварията в завода за акумулатори Northvolt). Според Сандстрьом все по-често се случва така, че зелените балони се появяват и спукват и в останалата част на Европа. Той споменава срива на електроенергийната система в Испания, германската Energiewende, провалените водородни проекти в Германия и в други страни. „Това определено е европейска дилема“, казва Сандстрьом, и то дилема за ЕС, тъй като е възникнала в Брюксел.

Става дума за мащабните проекти, които ЕС съфинансира с цел ускоряване на екологичния преход. Средствата идват от Иновационния фонд на ЕС, от фонд „Корона“ и от Европейската инвестиционна банка. Това е горивото, което сега създаде и рискува да създаде зелени балони, защото пожелателното мислене надделява над реализма и защото цинични хора от бизнес средите могат да се опитат да получат достъп до публичните средства, в които инвестира ЕС.

Сандстрьом смята, че зелените балони се създават от идеологически начин на мислене, според който трябва постоянно да се развиваме, да създаваме нови работни места, зелена експортна индустрия и така нареченото устойчиво бъдеще. Сандстрьом се позовава на собствените си изследвания и на книгите си и смята, че ако един индустриален проект звучи твърде добре, за да е истина, той често е и твърде добър, за да е истина, и именно това видяхме например в случая с Northvolt в Швеция.

Сандстрьом казва също, че мисленето за принудителния зелен преход се основава на идеята, че държавата, публичният сектор, трябва да функционира като компания. Това е мислене, което в момента доминира в целия ЕС. Единственият проблем е, че то не работи. Политиците често са привлечени от това мислене. Сега те са предприемачи и визионери. Сега те са тези, които ръководят не само политиката, но и икономическото и технологичното развитие. Те са тези, които ни водят към бъдещето, а то е светло бъдеще, в което устойчивостта, интелигентността по отношение на климата и зеленият растеж вървят ръка за ръка. Идеята, че големите публични инвестиции трябва да бъдат последвани от икономически подем, стои в основата на идеята за зелената сделка. Като инвестира в мащабни зелени проекти, ЕС ще спаси не само климата, но и икономиката и растежа. Урсула фон дер Лайен и елитите в Европа изглежда вярват, че зеленият преход е моментът, в който човекът ще стъпи на Луната за Европа, но в момента той изглежда по-скоро като аварийно кацане.

На въпроса дали вижда пробуждане на проблемите, които съществуват при принудителния зелен преход и при зелените балони, Сандстрьом отговаря, че е предпазлив оптимист. В Европа има политически сили, които през цялото време са били скептични. Сандстрьом казва, че той и неговите съмишленици от научната общност през цялото време са казвали, че имат силен съюзник на своя страна и това е реалността. Когато тя настигне зелените мечти, тя ще се окаже по-силна от света на мечтите. Сега тя наистина го настига под формата на фалити и нарастващи цени на електроенергията. А на следващия етап това постепенно ще наложи промяна в политиката на различните държави членки и на ЕС. Все още не сме стигнали дотам, казва Сандстрьом, но всичко, което той и колегите му са предвидили, се е сбъднало. Затова и промененото виждане в политиката за зеления преход скоро ще стане реалност.

Един от ораторите на работната сесия в Стокхолм, ръководена от Кристиан Сандстрьом, беше професор Самуел Фурфари, който има дълъг опит в европейските университети като изследовател в областта на енергетиката. В интервю за Riks Europe той заяви, че принудителното използване на възобновяеми енергийни източници (вятърна и слънчева енергия) разрушава европейската енергийна система и прави енергията ни много по-скъпа. Това ще бъде проблем преди всичко за нашата промишленост, която в миналото е имала възможност да се възползва от сигурните и евтини доставки на електроенергия. Когато ядрената енергетика изчезне, а въглищната енергетика вече не е политически възможна, нашата индустрия ще трябва да плати. И по този начин ще пострада просперитетът ни.

На въпроса дали не се притеснява от изменението на климата, професор Фурфари отговори, че този въпрос трябва да бъде зададен на Китай и Индия. Те продължават да увеличават емисиите си на въглероден двуокис, докато силните сили в ЕС искат страните от ЕС да поемат инициативата и да намалят драстично емисиите на въглероден двуокис, които в световен мащаб нямат съществен ефект.

Все повече хора започват да виждат проблемите, свързани с принудителния преход към зелено. Европа рискува да се деиндустриализира, Европа рискува да отслабне. И то в момент, в който казваме, че трябва да станем по-силни, защото геополитическата ситуация е по-нестабилна, отколкото е била от много време насам.