Subscribe
След ужасната терористична атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. беше естествено симпатиите на целия свят, но най-вече на Запада, да се насочат към Израел. Актът беше зверски и невъобразимо жесток.
Отговорът от страна на Израел не закъсня. Терористичната организация Хамас щеше да бъде смазана веднъж завинаги и всички по света се съгласиха, че Израел има право да се защитава. Разбира се, винаги е трудно да се оправдаят цивилните жертви, особено ако те могат да се броят на хиляди, но европейските лидери се придържаха към очевидното: на Израел трябва да бъде позволено да се защитава срещу вида терористичен акт, който Хамас извърши на 7 октомври.
След това се появиха пропалестинските протести в Европа. Хора от Близкия изток, но и много хора от европейски произход, но с леви сърца, излязоха по улиците и площадите, крещейки за геноцида, за престъпленията на Бенямин Нетаняху срещу човечеството и за незабавни санкции. Въпреки че мнозина в европейските градове, където се провеждаха протестите, можеха да съчувстват на страданията на палестинците, постепенно се появи умора пред лицето на ежедневните и често шумни протести. Какво можеха да постигнат демонстрантите? Как биха могли да накарат израелското правителство да промени политиката си? И какво наистина можеха да направят западните сили? Нетаняху може и да се интересуваше от мнението на САЩ, но едва ли от това какво мислят лидерите на Западна Европа за неговата война в Газа. След това дойдоха прекратяванията на огъня и надеждите, че все пак всички са се уморили от боевете и убийствата.
Но сега изглежда, че нещата са се променили. Сега политическият елит на Западна Европа все по-трудно защитава продължаването на войната в Газа. Сега, в края на май 2025 г., Израел започна нова офанзива в Газа. И както обикновено в Газа, цивилните граждани също застават на пътя. Всеки знае, че Хамас няма проблем да се крие сред цивилното население, така че именно Хамас косвено причинява цивилните жертви. Но все още е вярно, че войната се е успокоила и че сега Израел е този, който отново я ескалира.
Представители на шведското дясно правителство наскоро написаха дискусионна статия в консервативния всекидневник Svenska Dagbladet, в която подчертават правото на Израел да се опита да освободи заложниците и безусловното му право да се защитава срещу терористична организация, чиято цел е да заличи Израел от картата. Войната срещу Хамас не е несправедлива, казват те, но начинът, по който се води сега, не може да бъде защитаван повече.
Общо явление е и фактът, че започнаха да се отправят критики към влиянието, което крайно десните партии имат върху политиките на израелското правителство. Когато целта на политиката започне да бъде прогонването на палестинския народ както от Газа, така и от Западния бряг, европейските политици вече не могат да стоят отстрани и да аплодират.
Като цяло все повече хора започват да се питат каква е истинската цел на военните действия в Газа. Разбира се, Израел има право да се бори с Хамас, но конкретно погледнато, войната означава и че Газа ще стане необитаема. Френският вестник „Le Figaro“ съобщава, че Съветът на Европа е изготвил доклад, в който се говори за етично прочистване. Това, което се случва, е голяма трагедия и отчасти защото ние в Европа „позволяваме това да се случи“, което означава, че не оказваме необходимия натиск, за да може Нетаняху да спре най-жестоките военни действия.
Не става въпрос само за военните действия, но и за съпротивата на Израел да разреши хуманитарна помощ. Това засяга не само Хамас, но и невинни цивилни граждани, жени, деца, болни и бездомни.
В Испания се проведе среща между европейски и арабски държави, които имат обща позиция за решение, основано на съществуването на две държави. На срещата на 25 март те остро разкритикуваха новата офанзива на Израел и говориха за Газа като за „отворена рана на човечеството“.
Шведският десен политик и бивш министър на отбраната Микаел Оденберг наскоро изрази това, което днес чувстват много стари приятели на Израел. Те винаги са отстоявали правото на Израел да съществува и да се защитава от враждебни съседи, но това не означава, че ще подкрепят всичко. „Изселване/етническо прочистване и война чрез гладуване на цивилното население не е това, което очаквах от Израел, на който се възхищавах толкова дълго време. То не е съвместимо с международното право. Това е военно престъпление.“
Подкрепата и възхищението от Израел не означава да подкрепяте всичко, което Израел прави във всеки един момент.