Subscribe
Обединеното кралство служи като предупреждение за това до какво може да доведе настоящата правителствена тенденция за регулиране на интернет. Страната – потенциално „канарчето“ на Запада по отношение на цензурата в интернет, откакто със Закона за комуникациите от 2003 г. се криминализират „обидните“ или „неприличните“ онлайн съобщения – е изправена пред широко разпространени вътрешни протести срещу „Закона за онлайн безопасност“ на лейбъристкото правителство; закон, който повърхностно отчита необходимостта от защита на непълнолетните от съдържание и комуникация с възрастни, но в който са заложени редица други вредни ефекти. Една от критиките е свързана с последиците, които законът оказва върху неприкосновеността на личния живот на обикновените потребители на интернет, както и с това, че той забранява споделянето и обсъждането на информация по чувствителни политически теми, най-вече имиграцията, в социалните медии.
Във Великобритания разгорещеният дебат около новия закон доведе до остра реторика между политическите лагери. Онези, които са против закона, са обвинявани, че са на страната на детските хищници, докато тези, които са за, са обвинявани в коварни цели, които нямат нищо общо с децата, а по-скоро са свързани с контрола върху интернет. Лейбъристкото правителство на Киър Стармър обаче се ангажира да не отстъпва от закона, въпреки популярните петиции и критиките от страна на медиите и организациите по интереси.
Европейските закони могат да изпаднат и изпадат в абсурд
Едно от често срещаните опасения във връзка със законите за цензура е аргументът за „хлъзгавия наклон“. Тълкуването на такива закони неизбежно ще се изплъзне и ще обхване повече от изричната цел на законодателството поради динамиката на езика.
Подстрекава ли се омраза към дадена група само защото се обсъжда определено негативно явление, свързано с тази група? Изискването първо да се дефинира дадена група и второ да се обоснове нуждата ѝ от правна защита също са области, които са изпълнени с противоречия и които неизбежно ще доведат до произволно включване и изключване. Целта на закона за „речта на омразата“ да защитава населението от неправомерен тормоз изведнъж се превърна в инструмент за водене на съдебни дела, който една група може да използва срещу друга.
Това се случи например в Швеция по-рано тази година, когато критикът на исляма и подпалвач на Корана Салван Наджем беше осъден за подбуждане на омраза към мюсюлманите, само защото е участвал активно в проява за изгаряне на Корана – без да е насочил действията си към мюсюлманите като група, а само към определена книга и религията на исляма.
Трудно е да си представим, че в сегашния климат на европейската политика подобни закони се прилагат еднакво, тъй като изявленията и престъпните действия, насочени изрично срещу шведите заради тяхната етническа принадлежност, не се преследват като престъпления от омраза в Швеция. Друг неотдавнашен пример, който предизвика много дебати в Швеция, беше решението да не се преследват редица пропалестински активисти за това, че са сравнили цивилните жертви в Газа с историческите нацистки убийства на евреи, като са използвали манекени в бесилки, за да напомнят за Холокоста. Макар да е спорно дали инсталирането на манекените наистина представлява престъпление от омраза или не, случаят така и не беше отнесен до съда, което поляризира общественото мнение. Наистина ли законът срещу подстрекателството се опитва еднакво да защитава всички групи от клевети и заплахи, както твърдят неговите защитници?
Това илюстрира проблема със законите за цензура, който е идентифициран предимно от десницата, вероятно защото предимно консерваторите са тези, които получават съмнителни присъди.
Обединеното кралство вече има своя справедлив дял от произволни и несправедливи случаи на „реч на омразата“, повечето от които се случват в социалните медии и са разрешени от Закона за комуникациите от 2003 г. Но Законът за онлайн безопасност е нещо различно. Той изпреварващо предотвратява разглеждането на информация от други лица, преди да се е стигнало до излагане на „вредно“ съдържание. Това означава, че ще бъде по-трудно да се забележи дали законът е бил приложен нелегитимно, за да се сведе до минимум разпространението на определена тема или вид съдържание.
Цензура на дискусиите за имиграцията?
Мнозина критици нарекоха Закона за онлайн безопасност открит опит за политическа цензура, по-специално поради формулировката в един от обяснителните материали на правителството, където са изброени засегнатите чувствителни теми. Една от точките е „расово или религиозно утежнени нарушения на обществения ред“, а друга – „незаконна имиграция и контрабанда на хора“.
Това се тълкува от много критици като означаващо, че тези теми са забранени за непълнолетни и като такива дискусиите по тях трябва да са достъпни само за проверени възрастни. Дали целта е британските непълнолетни да останат в неведение относно незаконната имиграция и расовите и религиозните конфликти?
Проверка на Yahoo News установи, че в пълния текст на закона не се регулира възрастта на съдържанието, свързано с незаконната имиграция, а всъщност на съдържанието, свързано с оказване на съдействие нелегална имиграция. Макар че това може да разсее част от опасенията, пълната формулировка на закона по отношение на расовите или религиозните нарушения на обществения ред не е толкова ясна. Вместо това се подразбира, че всяко онлайн съдържание, което нарушава законите срещу расово или религиозно утежнени нарушения на обществения ред, ще подлежи на възрастово ограничение.
Това е сложно поради причините, разгледани по-рано. Тези закони за престъпления от омраза често са критикувани за това, че са изкривени както в законодателния процес, така и в съдебната практика, така че да благоприятстват оплакванията на някои групи, докато игнорират други. Общото обществено доверие в това, че тези закони се прилагат справедливо, е ниско, особено в Обединеното кралство след многобройните инциденти само през последната година, когато обвиненията в подстрекателство, повдигнати срещу лица, участвали или коментирали антиимиграционните бунтове от лятото на 2024 г., получиха противоречиво дълги присъди затвор.
Това, че тези закони трябва да се използват за превантивно маркиране на онлайн съдържание, също създава ситуация, в която, за да се намали рискът от правителствено порицание, онлайн платформите трябва да ограничат дискусиите, при които има вероятност да бъдат заподозрени в публични нарушения от този вид. Това ще се отрази негативно на свободата на обсъждане на имиграцията и на отношенията между местните британци и имигрантите в интернет, когато всички подобни канали трябва да бъдат стриктно държани недостъпни за потенциални непълнолетни – или „непроверени“ възрастни.
Принудителна идентификация за използване на онлайн платформи
Съгласно заявеното намерение да се предотврати излагането на непълнолетни и деца на обидно и вредно онлайн съдържание, новият закон доведе до това, че множество големи платформи въведоха проверка на възрастта на потребителите, базирани във Великобритания, а понякога и в страни от ЕС. Потребителите на X в цяла Европа се убедиха, че новият закон заменя определени публикации в уебсайта с отказ от отговорност за това как сайтът „определя“ възрастта на потребителя. Вероятно чрез анализ на предпочитанията му за съдържание. От Youtube обявиха, че през следващата година ще въведат подобна функция, която ще има пробно действие в САЩ. Дори Spotify беше принуден да се съобрази с новата наредба на британското правителство, като изтрие акаунтите, които не успеят да потвърдят възрастта си.
Други уебсайтове и онлайн услуги стигнаха дотам, че изискват идентификация на лицето под формата на представена лична карта или чрез снимка. Баналните платформи за чат и игри повишиха сигурността си до почти банково ниво, всичко това в името на това да се гарантира, че непълнолетните няма да видят неподходящо съдържание.
Заплахата за неприкосновеността на личния живот онлайн, която всичко това представлява, е значителна. На практика Законът за онлайн безопасност може да се сравни с т.нар. контрол на чата 2.0, който ЕС планираше да въведе миналата година и който щеше да изисква анализ с изкуствен интелект на цялото съдържание на онлайн чата в Европа – дори и на криптирани платформи – с цел идентифициране на материали, които могат да представляват сексуална експлоатация на деца. Не само че правото на лична комуникация беше сериозно застрашено, но и рискът от фалшиви положителни резултати също беше изтъкнат като основна грижа. Просто е твърде трудно да се хвърли такава безкрайно широка мрежа и да не се накърни правото на личен живот на обикновените, спазващи закона граждани.
Някои платформи, чието включване в обхвата на Закона за онлайн безопасност само по себе си е спорна тема, като Wikipedia, оспорват налагането на проверка на потребителите в Обединеното кралство. Според Уикипедия законът застрашава анонимността на милионите ѝ доброволци, които допринасят за нея – анонимност, която защитава свободата им на словото и от преследване от различни режими заради дейността им в името на свободата на информацията.
Всъщност, подобно на ситуацията при различни недемократични режими, много британци вече използват виртуални частни мрежи (VPN), за да заобиколят ограниченията, които им налага британският IP адрес. И също така, подобно на недемократичните режими, правителството на лейбъристите изрази желанието си да забрани VPN мрежите, за да наложи спазването им – по ирония на съдбата, въпреки че VPN мрежите се насърчават от Националния център за киберсигурност на Обединеното кралство като метод за избягване на хакери от страна на компаниите, както отбелязват някои критици.
Като цяло противоречивият закон ще има далечни последици за интернет културата, изграждана в продължение на десетилетия от ангажираност на обикновените хора и много специален вид онлайн социално доверие. И в крайна сметка той ще засегне не само Обединеното кралство, но и целия свят.
Политическият натиск за регулиране на интернет в Европа
Възрастовите ограничения и проверката за гледане на онлайн съдържание не са просто ново искане от страна на „Даунинг стрийт“ 10. То е предлагано с различни обосновки в цяла Европа и вероятно може да бъде проследено под други форми още в ранните дни на интернет като популярна технология.
В днешна Швеция е задействано колелото за налагане на възрастови ограничения за социалните медии в резултат на това, че организирани престъпни групи използват някои платформи, за да набират деца за опасни незаконни мисии. В този смисъл там не става въпрос толкова за неподходящи материали, като например съдържание за възрастни, политически екстремизъм или престъпления, които се показват на непълнолетни, а за това с кого децата могат да контактуват в социалните медии. Също така, както и в останалата част на Запада, много се обсъжда как в социалните медии се популяризират нездравословни идеали за тяло и как това се отразява на психичното здраве на младите хора.
Докато правителствата или ЕС оценяват общественото мнение за различните видове ограничения в интернет, самите платформи на социалните медии, разбира се, винаги са практикували форма на „домашен контрол“, при която искат да се предпазят от отговорност, в случай че услугите им бъдат обвинени в отрицателно въздействие върху младежта. Много популярни уебсайтове от много години имат меки изисквания за възраст, но рядко принуждават потребителите си действително да се удостоверяват.
Като цяло е лош маркетинг за уеб услуги или видеоигри да изискват от потребителите си да се откажат от анонимността си, която се приема за даденост в интернет. В известен смисъл може да се очаква, че тогава уебсайтовете и платформите за социални медии ще са склонни да се съобразяват с новите закони, които изискват това от тях, тъй като това решава проблема им с потенциалната отговорност, като същевременно ги оправдава за нарушаването на свещената неприкосновеност на личния живот на техните потребители. В края на краищата това се изисква от правителството.
Това би могло да обясни защо въпреки тревожните последици от Закона за онлайн безопасност нито един технологичен гигант не се е присъединил към масите, които настояват за отмяна на закона в името на свободата на словото, въпреки че това привидно би било в съответствие с наследените идеали на технологичната индустрия.
След като в Обединеното кралство е въведена новата система (поне до края на мандата на Киър Стармър), а ЕС продължава да е в настъпление по отношение на регулирането на интернет, вероятно в близко бъдеще и останалата част от Европа ще бъде подложена на подобно властно законодателство. Това трябва да бъде посрещнато със същото възмущение, както в момента във Великобритания.
Алтернативно решение
Обнадеждаващият факт в потенциално предстоящия кибермрак, пред който е изправена Европа, е, че интернет по принцип не може да бъде контролиран. Съществуват различни технологии или начини за измама при нелоялно наблюдение и ще бъде трудно за една демократично отговорна система, независимо дали става дума за национално правителство или за Европейската комисия, да премахне всички тях. Но това, което се случва, е, че доверието в управляващите институции ще бъде допълнително подкопавано с всеки опит за нарушение, тъй като опитът за обмен на информация онлайн, който е толкова жизненоважен за хората от 21-ви век, става все по-напрегнат.
В крайна сметка опитите за репресиране на технологиите ще доведат само до безкрайно преследване на правителството, което постоянно ще трябва да преосмисля и поправя въведените ограничения поради присъщата на всичко това динамична природа.
Ако наистина искаме да предпазим децата от вредни влияния, по-добре е да не регулираме софтуера, а хардуера; едно сериозно предложение, целящо да намали нездравословните и непродуктивни навици, свързани с екрана, би могло да бъде налагането на възрастови ограничения при закупуването на смартфони. Това би намалило спонтанния достъп на непълнолетните до интернет и евентуално би го ограничило до по-контролируеми среди, като дома или училището. Случаите на потенциално увреждане на младежите от неподходящо съдържание в социалните медии, които малко или много се появиха едновременно със смартфона, със сигурност ще намалеят – като същевременно се запази неприкосновеността на интернет като място, където свободомислещите и отговорни граждани все още могат да споделят и обсъждат всички идеи, които искат, без цензура или компрометирана анонимност.
Но може би не бива да се позволява на нито един закон, изготвен от правителството, да замени най-доброто средство за предотвратяване на достъпа на вредно съдържание до децата – родителската отговорност.