fbpx

Празникът на детето и светлината

култура - декември 14, 2025

Ние, европейците, празнуваме Коледа в памет на раждането на Христос. Християнският смисъл на Коледа е невъзможно да бъде разбран погрешно. Бог е изпратил своя син на земята, за да предложи на хората помирение и прошка. Коледа се празнува през най-мрачните дни на годината, за да се отбележи, че пристигането на сина носи светлина на света.

Но дори и да не сте християнин в буквалния смисъл на думата, можете да видите смисъл на Коледа, свързан с раждането, прераждането и светлината в мрака.

В общи линии може да се каже, че Коледа е празник, на който празнуваме самия живот, както се появява в най-основната си форма. Става дума за майчинството, раждането на детето и божественото в човека. Но също така е и за светлината на съзнанието. Съзнанието, самосъзнанието, самото битие е като светлина в космическия мрак. В началото на книгата Битие Бог казва, че преди да създаде небето и земята, е имало светлина. Светлината е първото нещо, което той създава със своето творческо слово. Светлината е самата предпоставка за възприемане и съзнание.

А за нас, хората, собственото ни раждане може да се опише като отваряне към светлината. Словото е дошло преди светлината, защото то е словото, което създава светлината: „Fiat lux“. Но тогава в основата си светлината, а не словото, е това, което характеризира човешкото съществуване. Или както пише евангелист Йоан: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. То беше в началото с Бога. Чрез него стана всичко и без него не стана нищо от това, което е станало. В него беше животът, и животът беше светлината на човеците. И светлината свети в тъмнината, и тъмнината не я победи“. (Йоан 1:1)

Коледа е истински празник на светлината. Светлината от Витлеемската звезда. А заедно с нея и космическата светлина от зимното небе. Светлината от нашите домове, където се сгушваме заедно в зимния мрак и студ. Светлината от горящите свещи. И, разбира се, светлината като копнеж и обещание, когато оставяме зимното слънцестоене зад гърба си и се отправяме към по-светли времена.

Коледа е и празник на семейството. Семейството като създател и приемник на малкото дете, чието раждане и поява на бял свят е в центъра на Коледа. Много самотни хора пътуват вкъщи по време на Коледа, празнувайки празника с възрастни родители или братя и сестри. Коледа е празникът, когато събираме тази най-малка и може би най-основна градивна единица на обществото, каквато е семейството. Празнуваме и укрепваме връзките между децата и родителите.

Но преди всичко Коледа може би е празник на подаръка. По-конкретно, всички, които празнуваме Коледа, си подаряваме коледни подаръци един на друг или поне на децата си. Това, което се празнува, може би в основата си е подаръкът на живота, който някога сме получили, когато сме се родили, и който може би е това, което наистина празнуваме всяка Коледа.

Добре позната тема сред писателите и мислителите е да описват живота като дар. Никога не сме искали да се родим, не е трябвало да плащаме нищо, за да се родим. Изведнъж един ден сякаш някой каза „Fiat lux“ и ние се озовахме в светлината, а не във вечния мрак.

Може би именно този основен дар актуализираме и символизираме, когато купуваме коледни подаръци един за друг. И всички знаем, че не самото нещо, предметът, който подаряваме или получаваме, е от значение, а „мисълта“, помисълта: волята да даряваме заради самото даряване и заради самия живот.

Но Дядо Коледа? Кой е той? Той е този, който носи подаръците. Той е този, който, въпреки че е малко страшен, дава на децата подаръците, които заслужават, ако са били добри през годината.

В интерес на истината той изглежда като фигура, която изпълнява няколко и доста неясни символични функции. Но по някакъв начин той все пак трябва да се разбира като посредник на коледните подаръци и представител на коледната мистика. А значението му доказва също така, че Коледа не е само християнски празник, а че в него влизат и други аспекти на нашата митология и на нашите системи от вярвания.

Разбира се, нищо от това не изключва възможността Исус от Назарет да е бил Божият син и че именно на неговото раждане трябва да обърнем внимание по време на Коледа.