Subscribe
Предложението на администрацията на САЩ, ръководена от Доналд Тръмп, за създаване на Съвет за мир с глобална юрисдикция, по-специално с централна роля в управлението на бъдещето на ивицата Газа, представлява амбициозен опит за предефиниране на инструментите за управление на международните конфликти. Тази инициатива се осъществява в изключително сложен геополитически контекст, белязан от продължаващата война в Газа, руското нахлуване в Украйна и общото отслабване на традиционния мултилатерализъм, олицетворяван от Организацията на обединените нации. Американският проект се представя не само като платформа за физическо възстановяване на опустошената от конфликта палестинска територия, но и като възможна функционална алтернатива на съществуващите многостранни органи, което предизвиква смесени реакции сред пряко ангажираните съюзници, съперници и регионални участници.
СЪСТАВ НА СЪВЕТА И ПОКАНА КЪМ РУСИЯ
Един от най-спорните аспекти на новия Съвет за мир е поканата, отправена към руския президент Владимир Путин да се присъедини към него. Потвърждението за тази покана дойде директно от Кремъл, който уточни, че Москва оценява предложението на САЩ, като се стреми да разбере напълно неговите последици и оперативни условия. Възможността руският лидер да се присъедини към орган, посветен на разрешаването на глобални конфликти, изглежда проблематична, като се има предвид, че инвазията в Украйна наближава четвъртата си година и че Русия не е показала конкретни признаци на готовност за постигане на мирно споразумение. Включването на Москва обаче изглежда отразява логиката на Тръмп за включване на всички големи сили, независимо от отговорностите им в текущите конфликти, с надеждата да се изгради рамка за стабилизиране под американско ръководство.
РОЛЯТА НА САЩ И ВИЗИЯТА НА ТРЪМП
Съветът за мир е замислен като орган, председателстван пряко от президента на Съединените щати, което подчертава централното място на Вашингтон в проекта. Според писмата с покани инициативата се основава на смел и новаторски подход към разрешаването на конфликти, което предполага желание да се преодолеят често парализираните механизми за вземане на решения на Съвета за сигурност на ООН. Съединените щати са се свързали с десетки държави и международни фигури с цел изграждане на широка и всеобхватна структура, способна да се намеси не само на дипломатическо ниво, но и на административно ниво, ниво на сигурност и финансово ниво, особено във втората фаза на плана за Газа.
УЧАСТИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ КЛЮЧОВИ СЪЮЗНИЦИ
Европейският съюз също се включи в проекта, като отправи официална покана към председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. Комисията потвърди намерението си да допринесе за изготвянето на всеобхватен план за прекратяване на конфликта в Газа, въпреки че не уточни дали поканата е била официално приета. Италия също е сред страните, с които е осъществен контакт, докато Обединеното кралство, чрез министър-председателя Киър Стармър, заяви, че е в диалог със съюзниците си в Съвета за мир и желае да играе активна роля във втората фаза на плана, макар и без да потвърждава официално членство. Тази позиция отразява широко разпространената предпазливост сред западните партньори, разкъсвани между желанието да допринесат за стабилизирането на Газа и опасенията относно структурата и легитимността на новия орган.
РЕАКЦИЯТА НА ИЗРАЕЛ И ВЪТРЕШНАТА ОПОЗИЦИЯ
Израелското правителство се противопостави категорично на създаването на Съвета, като подчерта, че инициативата не е съгласувана с Ерусалим и е в противоречие с официалната израелска политика. Тази опозиция беше повторена с особена сила от членовете на по-радикалното крило на правителството, които определиха проекта като вреден за израелските интереси, открито призоваха за отмяната му и заявиха правото на Израел самостоятелно да определя бъдещето на Газа. Според това мнение ивицата представлява въпрос на екзистенциална сигурност за Израел, който трябва да поеме пълна административна и военна отговорност за територията, включително чрез пряка военна администрация.
ГАЗА, ХАМАС И ВЪПРОСЪТ ЗА РАЗОРЪЖАВАНЕТО
В центъра на дебата е същественото условие за пълното разоръжаване на Хамас, което е ключов елемент от втората фаза на мирния план. Споразумението предвижда не само връщане на заложниците, включително тялото на последния отвлечен заложник, но и ликвидиране на военния потенциал на ислямистката организация. Израелски правителствени служители повдигнаха въпроса за възможността за нова широкомащабна офанзива, ако Хамас не приеме ултиматум, който включва ефективно разоръжаване и изгнание на членовете ѝ. В този контекст всеки проект за възстановяване и стабилизиране изглежда безсмислен от израелска гледна точка без окончателното поражение на групировката, която управлява Газа.
ПРОТИВОРЕЧИВОТО ПРИСЪСТВИЕ НА КАТАР И ТУРЦИЯ
Допълнително напрежение възниква от евентуалното включване в Съвета и неговия Изпълнителен съвет на държави като Катар и Турция, считани от Израел за стратегически противници. Катар се счита за един от основните поддръжници на Хамас, както финансово, така и чрез медийно влияние, докато Турция се възприема като политически и идеологически център на Мюсюлмански братя – движение, считано за враждебно на самото съществуване на Израел. Присъствието на тези участници в органа, натоварен с надзора на сигурността и възстановяването на Газа, се тълкува като пряка заплаха, особено след като тези държави изглежда не са заинтересовани от разоръжаването на Хамас. Тяхното участие обаче отговаря и на логиката на Тръмп за поддържане на широк фронт от съюзници и събеседници под американски чадър.
СЛОЖНА И МНОГОСТЕПЕННА СТРУКТУРА.
Съветът за мир е част от изключително сложна институционална структура, включваща съвет на директорите, изпълнителен комитет, върховен представител с независима структура за подкрепа, Национален комитет за управление на Газа и международни сили за стабилизиране. Като цяло броят на участващите държави може да нарасне от над шестдесет първоначално поканени до около осемдесет пълноправни участници, включително държави, които вече са приели, частни инвеститори и големи донори. Това многообразие от нива на вземане на решения напомня за вече изпитани модели на международно управление, но в мащаб и с амбиция, насочени към създаването на истинска алтернативна на ООН система.
ФИНАНСИРАНЕ И РОЛЯ НА ОСНОВНИТЕ ДОНОРИ
Основен елемент на проекта е механизмът за финансиране. Очаква се вноска от поне 1 млрд. долара да осигури постоянно място в борда на директорите за период от повече от три години. Набраните средства ще бъдат използвани за възстановяване на разкъсваната от войната ивица Газа. Уставът на съвета обаче не е публикуван и остават многобройни въпроси относно процедурите за работа, прозрачността на финансирането и действителния баланс на силите между членовете му. Присъствието на големи инвеститори и международни фигури засилва идеята за инициатива, която е силно обвързана с финансовите възможности, а не с политическото представителство.
КОСВЕНОТО СРАВНЕНИЕ С ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ
Американската инициатива беше изтълкувана от много наблюдатели като опит да се заобиколи системата на ООН, която се възприема като неефективна и блокирана от кръстосани вета. Създаването на такъв широк международен орган, ръководен от Съединените щати, би могло да породи нова форма на мултилатерализъм под американска хегемония, за разлика от предишните модели.
ИЗРАЕЛ МЕЖДУ ОПОЗИЦИЯ И СТРАТЕГИЧЕСКО ПРИСПОСОБЯВАНЕ
Въпреки силната официална опозиция Израел може да приеме прагматична стратегия спрямо Съвета за мир. Подкрепено от постоянната подкрепа на настоящата администрация на САЩ, правителството на Нетаняху може да се опита да ограничи влиянието на членовете, считани за враждебни, като наложи условия, които намаляват оперативната им роля, като например забрана за разполагане на войски, притежание на оръжие или изпълнение на функции по проверка. По този начин Израел би се опитал да защити интересите си в областта на сигурността, без да се сблъсква с Вашингтон, запазвайки свободата на действие, която смята за необходима за справяне с постоянната екзистенциална заплаха.
МЕЖДУ ГЛОБАЛНИТЕ АМБИЦИИ И ПОЛИТИЧЕСКАТА НЕСТАБИЛНОСТ
Подкрепяният от Доналд Тръмп Съвет за мир в Газа се представя като проект с историческо значение, способен да преосмисли баланса в управлението на международните конфликти. Ефективността му обаче изглежда обвързана с поредица от трудни за преодоляване политически условия: разоръжаването на Хамас, израелското съгласие, координацията между дълбоко различаващи се участници и управлението на много голям брой държави и интереси. Включването на противоречиви фигури като Владимир Путин и държави, възприемани като враждебни от Израел, засилва напрежението и поражда съмнения относно съгласуваността на проекта. В крайна сметка американската инициатива отразява както амбицията за изграждане на нов международен ред, така и дълбоките слабости на една система, която се опитва да наложи мир, без да е разрешила политическите и идеологическите корени на конфликта.