Subscribe
Как целенасочени правителствени политики помогнаха за намаляване на преждевременното напускане на училище, докато части от Северна Европа се затрудняваха
През последното десетилетие преждевременното напускане на училище е един от най-внимателно наблюдаваните социални показатели в Европейския съюз. Намаляването на дела на младите хора на възраст между 18 и 24 години, които напускат училище, без да завършат гимназиален етап, е не само въпрос на социално приобщаване, но и предпоставка за дългосрочна икономическа конкурентоспособност. ЕС си е поставил ясна цел за 2030 г.: този процент да бъде сведен под 9 % в целия Съюз. Според последните налични данни за 2024 г. Европа е на ниво от 9,4 % – близо до целта, но все още не е постигната.
Зад този близък пропуск се крие история на рязко различаващи се национални траектории. Южноевропейските страни, които дълго време бяха считани за структурно слаби по отношение на образователните резултати, са двигател на подобрението в целия ЕС. Сред тях Италия се откроява като пример за стабилен и политически обусловен напредък, който отразява по-скоро целенасочени действия на правителството, отколкото циклични или случайни промени.
Данните, анализирани от Onepolis въз основа на данните на Евростат, показват, че цялостното подобрение в Европа се дължи главно на средиземноморските страни. Испания е намалила процента на преждевременно напускащите училище от забележителните 21,9 % на 13 %, а Португалия е постигнала още по-драматична промяна, като е намалила процента от 17,3 % на 6,6 %. Това са структурни промени, а не незначителни корекции. Подобни, макар и по-слабо изразени, тенденции се наблюдават в Малта, Гърция и Италия, където намаленията са съответно 7,4, 6 и 5,2 процентни пункта.
Представянето на Италия заслужава особено внимание. Започвайки от исторически високо ниво, през последното десетилетие страната е успяла да намали преждевременното напускане на училище с повече от пет пункта. Този напредък не е резултат от една-единствена реформа, а от координирана стратегия, провеждана от последователни правителства и засилена през последните години. Основните мерки включват разширяване на възможностите за професионално образование, по-силни връзки между училищата и местните пазари на труда и целенасочени интервенции във високорисковите региони, особено в южната част на страната.
Италианските правителства все повече признават, че преждевременното напускане на училище е не само образователен, но и социален проблем. Инвестициите са насочени към борба с отпадането от училище, свързано с бедността, подобряване на училищната инфраструктура и подкрепа на учениците чрез програми за наставничество, обучение и цифрово приобщаване. Разширяването на техническите и професионалните институти предложи надеждни алтернативи на чисто академичните курсове, намалявайки отпадането от училище сред учениците, които са по-малко склонни към традиционното обучение.
От решаващо значение е, че Италия също така използва ефективно европейските фондове, особено чрез инструментите на политиката на сближаване, а напоследък и чрез средствата, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост. Тези средства бяха насочени към модернизиране на училищата, обучение на учители и укрепване на службите за професионално ориентиране. Резултатът е постепенна, но осезаема културна промяна: оставането в образованието все повече се възприема като постижимо и целесъобразно.
Контрастът с някои части на Северна Европа е поразителен. В Германия, която често се смята за еталон за професионално обучение и интеграция на пазара на труда, процентът на преждевременно напускащите училище се е увеличил с 3,4 процентни пункта през последните години. Дания е следвана от нея с увеличение от 2,3 процентни пункта, а Литва и Кипър са отбелязали увеличение от съответно 2,5 и 4,5 процентни пункта. Въпреки че промените в методите за събиране на данни с течение на времето усложняват дългосрочните сравнения, мащабът на тези увеличения е достатъчно значителен, за да предизвика безпокойство.
Тези обрати подчертават един важен урок: силните стартови позиции не гарантират продължителен успех. Демографските промени, миграционният натиск и развиващите се пазари на труда могат бързо да подкопаят стабилни преди това системи, ако политическите реакции изостават. В този контекст напредъкът на Италия изглежда още по-забележителен. Вместо да разчита на наследените силни страни, страната се стреми към активно управление, като адаптира образователната си система към новите социални реалности.
Въпреки че Италия все още не е постигнала целта на ЕС за 2030 г., нейната траектория е ясно ориентирана към нея. Оставащото предизвикателство е да се консолидират постигнатите резултати и да се преодолеят трайните териториални различия. Посоката обаче е определена. Опитът на Италия показва, че устойчивото политическо внимание, съчетано с целенасочени инвестиции и прагматични реформи, може да доведе до измерими резултати дори в структурно сложна среда.
С наближаването на последния етап от постигането на целта за 2030 г. случаят на Италия предлага ценен пример: намаляването на преждевременното напускане на училище не е въпрос само на богатство или традиции, а на политически избор – и на решимост да го осъществиш.
Алесандро Фиорентино