Subscribe
Най-напред пандемията Covid 19, последвана от агресивната война на Русия срещу Украйна, енергийната криза, инфлацията и риска от рецесия. Това са основните събития, които поставят Европейския съюз на изпитание през последните две години: на ниво национални правителства на държавите членки, но и на ниво институционални структури, отговарящи за управлението на ЕС.
Един от критичните фактори, които се проявиха по време на споменатите събития, е веригата за доставки, която пострада по време на пандемията, изпитвайки истински блокажи в логистиката и търговията на дребно.
В началото на фазата на пандемията трудностите във веригата за доставки се дължаха на внезапните здравни ограничения и мерките за сигурност, прилагани на всички нива в живота на хората, както в личния, така и в професионалния живот.
Такъв е случаят и с азиатските фабрики, изходна точка за широк спектър от продукти и доставки в глобализирания свят, които също бяха засегнати от временно затваряне и все по-строги мерки за ограничаване на стандартите за безопасност, целящи да ограничат максимално човешкото присъствие на работното място.
Парадоксално е, че системата продължава да се разстройва именно поради раздвижването на социалните и икономическите дейности. Това всъщност предизвика рязко нарастване на търсенето от страна на потребителите, които стават все по-взискателни по отношение на наличността на желаните стоки и скоростта на доставка.
Световната верига за доставки, която сега е белязана от промени поради извънредната ситуация в здравеопазването, в много случаи вече не може да отговори на нивата на търсене отпреди болестта на коварството по отношение на доставките.
В Европа кризата от Ковида-19 доведе и до големи дисбаланси в отношенията между отделните държави членки, като в някои случаи подкопа необходимата европейска солидарност, която се разпадна заради слабостите в управлението на единния пазар.
Взаимозависимостта на европейските вериги за създаване на стойност пострада, когато някои държави едностранно решиха да затворят границите си, като на практика блокираха търговските потоци.
В този контекст и с оглед на новите геополитически предизвикателства, пред които сме изправени, Европейската комисия въведе извънреден инструмент, който ѝ дава нови правомощия във връзка с веригите за доставки.
Новият Инструмент за извънредни ситуации на единния пазар (ИИСЕП), който отменя Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета, има за цел да запази свободното движение на стоки, услуги и лица, както и да запази наличността на основни стоки и услуги в случай на нови извънредни ситуации в близко бъдеще.
Инструментът, предназначен да бъде в полза на гражданите и предприятията в ЕС, „допълва други законодателни мерки на ЕС за управление на кризи“: например механизма за гражданска защита на ЕС, както и правилата на ЕС за конкретни сектори, вериги на доставки или продукти, като например здравеопазване, полупроводници или безопасност на храните, които вече предвиждат целенасочени мерки за реакция при кризи. „С него се създава балансирана рамка за управление на кризи, за да се идентифицират различните заплахи за единния пазар и да се гарантира неговото гладко функциониране“, се казва в прессъобщението на ЕС.
По-конкретно, инструментът позволява на Комисията да се намесва активно в отделни държави от ЕС, за да ги задължи да създадат запаси от стоки, считани за „критични“; в същото време дружествата ще трябва да споделят информация за реалния си производствен капацитет и възможните запаси от основни стоки в случай на криза. Освен това Комисията ще определя приоритетите на производството в случай на извънредна ситуация, като ги насочва към стоките, считани за „ключови“.
МСП предвижда създаването на консултативна група, създаването на рамка за планиране на извънредни ситуации за регулиране на режима на надзор на единния пазар и преминаването му в режим на извънредни ситуации. Консултативната група, която ще съветва Комисията относно мерките, които трябва да бъдат предприети в случай на заплаха, за нейното предотвратяване или за справяне с нея, ако тя вече е в ход, се председателства от самата Комисия и се състои от по един представител от всяка държава членка.
Действията ще се основават на наблюдението на веригите за доставки, създаването на стратегически резерви, класифицирането на стоките, които трябва да бъдат складирани, споделянето на информация за резервите от държавите членки и координирането на усилията въз основа на целеви списъци. На държавите членки ще бъде забранено да ограничават свободното движение на стоки и услуги, ако бъде въведено извънредно положение, а на дружествата ще могат да бъдат налагани санкции, ако не предоставят необходимата информация.
Въпреки това девет държави от ЕС, сред които Белгия, Дания и Нидерландия, вече се обявиха против този вариант на плана, който според тях е твърде далеч отвъд първоначалните цели.
„Призоваваме Европейската комисия да се придържа към първоначалния си план за приемане на инструмент, който да гарантира свободното движение на стоки, услуги и хора, с по-голяма прозрачност, координация и бързи решения, въз основа на ясно определение на кризите, свързани със свободното движение в Европейския съюз“, пишат страните в писмо, адресирано до ръководителите на кабинетите на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, заместник-председателите Маргрете Вестагер и Валдис Домбровскис и комисаря по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон.
Към критиките на някои държави-членки се присъединяват и критики от страна на индустриални групи, търговски представители и дори синдикати. Съгласно разпоредбите дружествата, които не спазват приоритетните поръчки, установени в рамките на извънредния режим, рискуват да бъдат глобени със съответните суми в размер до 1,5 % от оборота си, а дружествата, които не предоставят правилно информацията, поискана от Комисията, са заплашени от глоби в размер до 300 000 EUR.
Рискът е, че мерките биха могли да изострят евентуална криза, вместо да я смекчат, тъй като разкриването на чувствителна търговска информация за запасите и производствения капацитет или насочването на бизнес решенията отгоре в крайна сметка може да има отрицателно въздействие върху дружествата, както се посочва в Мартинас Барисас на BusinessEurope, най-голямата група на работодателите в региона.
Според EuroChambres предложението на Комисията надхвърля първоначалните си цели и въвежда мерки, които надхвърлят замисленото, като например „надзорния режим“, което рискува да създаде правна несигурност.
Предложенията, представени на 19 септември, следват съобщението на Европейската комисия, която в актуализираната си съобщение относно индустриалната стратегия от май 2021 г, планираше представянето на специален инструмент, който да гарантира свободното движение на стоки, услуги и хора, както и по-голяма прозрачност, координация и солидарност при извънредни ситуации.
Този нов инструмент ще се впише в рамката на вече съществуващите правни инструменти на ЕС, създадени за управление на кризи като цяло, като например механизма за гражданска защита на Съюза. Ето защо МСП ще се съсредоточи върху премахването на пречките и запазването на свободното движение на стоки, услуги и хора, както и върху осигуряването на наличност на критични продукти на единния пазар в случай на активиране, като допълва други наскоро приети мерки на ЕС и предложения на Комисията, които установяват по-целенасочени мерки по отношение на някои аспекти на управлението на кризи или са от значение за конкретни сектори. Един от тях е Европейският орган за готовност и реагиране при извънредни ситуации в здравеопазването (HERA). Друг специфичен инструмент е планът за действие при извънредни ситуации за гарантиране на доставките на храни и тяхната безопасност. Европейският акт за чиповете също се вписва в тази рамка.
В момента тези мерки се обсъждат от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. След като регламентът бъде приет, той ще влезе в сила на 20-ия ден след публикуването му в Официален вестник на ЕС.
Разработените инструменти следва да помогнат на държавите-членки да укрепят съществуващите връзки, като все повече насърчават процесите на сътрудничество и вътрешните отношения, за да затвърдят привилегированите отношения, които съществуват в рамките на ЕС. Да останем „единни в многообразието“ дори по време на криза.
The text was translated by an automatic system