Subscribe
Наскоро беше публикуван Индексът на търговските бариери 2025 (ТБИ 2025) – доклад, който представлява значителен интерес за анализа на настоящата международна икономическа ситуация. Важността на този документ се очертава в светлината на протичащите трансформации в световната търговска система, белязани от завръщане към протекционистични политики. В този контекст индексът предлага подробна картина на съществуващите търговски бариери и същевременно представлява солидна основа за тълкуване на бъдещите развития в геополитическата и икономическата сфера.
ПОГЛЕД ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН
Необходимо е да се направи методологическа бележка, която вероятно ще бъде разгледана задълбочено в следваща статия. Всъщност рамката, очертана от TBI 2025, вече изглежда отчасти остаряла по отношение на внезапните промени, които биха могли да настъпят в краткосрочен план, по-специално след новите тарифни мерки, въведени от администрацията на САЩ, ръководена от президента Доналд Тръмп. Тези политики, насочени към коригиране на дисбалансите, които САЩ възприемат в международната търговия, вече доведоха до увеличаване на разходите, свързани с вноса и износа, с потенциални средносрочни и дългосрочни последици за множество икономики, включително тези на държавите – членки на Европейския съюз. Независимо от това, изданието на доклада за 2025 г. представлява важна отправна точка за проучване на протичащата динамика.
СЪДЪРЖАНИЕ И МЕТОДОЛОГИЯ НА ИНДЕКСА НА ТЪРГОВСКИТЕ БАРИЕРИ
За пълното разбиране на аналитичния и тълкувателен обхват на индекса на търговските бариери е необходимо внимателно проучване на използваните източници, на преследваните познавателни цели и на възприетата методология за обработка на данните. По своята същност на съставен индекс TBI се основава на интегрирана система от информация от международни организации с доказан авторитет: сред тях са Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която предоставя данни за ограниченията в сектора на услугите, и Световната търговска организация (СТО), която предоставя статистически данни за нетарифните бариери, митническите тарифи и участието в споразумения за свободна търговия (ССТ). Изданието за 2025 г. се отличава с широкия обхват, включвайки 122 държави, представляващи приблизително 97% от световния брутен вътрешен продукт и 80% от световното население, което бележи значително разширяване в сравнение с изданието за 2023 г., в което бяха разгледани само 88 държави. Това разширяване отразява стремежа да се отрази по-точно сложността и еволюцията на международния търговски пейзаж, като същевременно се предлага солидна емпирична основа за разработването на икономически политики въз основа на надеждни и актуални данни. В този смисъл TBI 2025 е конфигуриран като усъвършенстван инструмент за анализ, който е от съществено значение за тълкуването на основните световни икономически и търговски тенденции. Индексът има за цел да следи и оценява цялата международна търговия чрез подход на много нива, структуриран върху четири основни аналитични стълба. Преките бариери пред търговията се класифицират в три макрокатегории: тарифи, нетарифни бариери (НТБ) и ограничения върху услугите. Към тях е добавена четвърта интерпретативна ос, наречена „Улесняване“, в която се отчитат редица структурни фактори – включително ефективността на логистичните инфраструктури, защитата на правата на собственост, ограниченията върху цифровата търговия и степента на присъединяване към споразуменията за свободна търговия – които оказват решаващо въздействие върху способността на държавите да имат достъп до международната търговия и да участват в нея.
КАКВО СЕ Е ПРОМЕНИЛО СЛЕД ИНДЕКСА НА ТЪРГОВСКИТЕ БАРИЕРИ ЗА 2023 Г.?
За да анализираме данните, предоставени от Индекса на търговските бариери за 2025 г., започваме да ги сравняваме със средната глобална стойност от предишното издание на този документ от 2023 г. Това е стойност между 1 и 10, където 10 представлява най-високото възможно ниво на ценообразуване. През 2023 г. стойността е била 3,95, докато в настоящия Индекс виждаме увеличение със 7%, достигайки 4,22. Какво ни казва това увеличение? Със сигурност то подчертава нарастването на тенденцията към протекционизъм в търговския сектор, в контекст, който вече трябва да се справя с геополитическата нестабилност, свързана с множество текущи конфликти, с последващото преконфигуриране на глобалните вериги и бързата цифровизация на икономическите потоци.
ДИНАМИКА И ГЛОБАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ НА ИНДЕКСА НА ТЪРГОВСКИТЕ БАРИЕРИ 2025 Г.
В светлината на това увеличение на индекса със 7% в световен мащаб може да се каже, че анализът, съдържащ се и предложен от TBI 2025, заснема глобална икономика, характеризираща се със затягане на рестриктивните търговски политики в рамките на сценарий, в който геополитическото напрежение и цифровият преход придобиват все по-централна роля. Следователно взаимосвързаният свят и кризите, свързани с конфликти – включително в Европа с войната в Украйна – са сред елементите, които улесняват тази тенденция. Освен това индексът на търговските бариери за 2025 г. подчертава как един от най-значимите аспекти на настоящия контекст на световната търговия е представен от разпространението на цифровите бариери. По-специално, Европейският съюз е приел остри регулации, като например Закона за цифровите услуги и Закона за цифровите пазари, с които се въвеждат ограничения върху трансграничния поток от данни, изисквания за локализиране на съдържанието, стандарти за киберсигурност и цифрови данъци. Ако приемем едно от допусканията, предложени в анализа на индекса, подобни регулаторни мерки, макар и оправдани от необходимостта да се защитят потребителите и вътрешният пазар, биха рискували да попречат на конкуренцията и да забавят технологичните иновации. Следователно това биха били значителни пречки, особено ако вземем предвид развитието, свързано с новите технологии, и най-вече въздействието върху нашето общество, което изкуственият интелект ще окаже в близко бъдеще. Разглеждайки големите географски райони и влиянието, което големите икономики оказват върху индекса и върху цифровите бариери, можем да разгледаме контраста между китайския и американския пазар. В Китай се използват както задължителни мерки за локализиране на данните, така и бариери за сигурност: по този начин е създадена много прецизна и силно регулирана цифрова среда. Ако вместо това погледнем към основния конкурент на „дракона“ от другата страна на Тихия океан, Съединените щати нямат реална хомогенна федерална стратегия и дисциплина по отношение на цифровите бариери. Всъщност отделните щати прилагат различни ограничения, особено ако разгледаме регулациите на секторите на гиг икономиката, които включват платформи като Uber и Airbnb. Ако разгледаме максималната отвореност на цифровата търговия, държавите, които получават по-висок индекс, със сигурност са Сингапур и Нова Зеландия благодарение на абсолютно благоприятните правила и разпоредби, особено от гледна точка на цифровата динамика.
ПОГЛЕД КЪМ РЕГИОНАЛНАТА ДИНАМИКА
Анализирайки международната търговия от гледна точка на големите регионални области и разглеждайки данните, можем да потвърдим, че Северна Америка се утвърждава като географската област с най-високо ниво на търговска отвореност, подкрепена главно от отличните резултати на Канада и Съединените щати – държави, които продължават да се отличават с приемането на политики, насочени към либерализиране на търговията. Естествено, що се отнася до САЩ, трябва да вземем предвид и въвеждането на нови тарифни политики, стартирани от президента Тръмп само месец преди публикуването на доклада. Ако тези политики се превърнат в структурни, те биха могли да доведат до срив на американския индекс, като повлекат надолу и регионалните резултати. На второ място, откриваме държавите от Западна Европа, които, макар и да поддържат относително висока степен на отвореност, изглежда са наказани от нарастващото присъствие на нетарифни бариери. По-специално по отношение на строгите правила и разпоредби в областта на цифровите технологии, които обикновено ограничават международния поток от данни и оперативната съвместимост на услугите. Тези въпроси се разглеждат и са включени в политическия дневен ред на Европейския съюз, също и по отношение на подкрепата за развитието на изкуствения интелект. Характерът на по-голямата хетерогенност е характерен за пазара и икономиките на Източноазиатския и Тихоокеанския регион, тъй като се наблюдават значителни прекъсвания между много различни икономики. От една страна, виждаме много отворени икономики като Хонконг и Сингапур, които заемат съответно първо и второ място в Индекса на търговските бариери за 2025 г., а след това се приближаваме до страни като Индонезия, поставена в противоположния край на класацията (122 място) именно поради високата степен на търговска затвореност и постоянното използване на протекционистични мерки. Някои признаци на подобрение в сравнение с доклада за 2023 г. са регистрирани в Африка на юг от Сахара. В индекса се подчертава, че този растеж се дължи главно на структурните реформи и частичната либерализация. В замяна на това Южна Азия има най-лоши резултати, потвърдени като най-рестриктивния регион, силно повлиян от протекционистични стратегии като тези, приети от Индия и Пакистан, които движат региона.