Subscribe
Когато преди две седмици съдията от Националния съд на Испания Хосе Луис Калама официално обвини бившия министър-председател Хосе Луис Родригес Сапатеро в ръководене на престъпна организация, пране на пари, търговия с влияние и фалшифициране на документи, той не просто влезе в историята. Той взриви бомба под основите на испанската социалистическа левица – а радиусът на взрива може би ще погълне цялото правителство на премиера Педро Санчес.
Случаят, известен като Caso Plus Ultra, започна като спор за публична помощ в размер на 53 милиона евро, отпусната през 2021 г. на Plus Ultra Líneas Aéreas – незначителен превозвач с венецуелски акционери и едва 19% дял от трафика по маршрута Мадрид-Каракас. Оттогава то прерасна в нещо много по-голямо: мащабно съдебно разследване, което свързва бивш правителствен ръководител с клептократичния режим на Николас Мадуро, с пари от венецуелския държавен петрол, превеждани през швейцарски сметки, и с това, което съдия Калама описва като сложна „организирана и стабилна структура“, посветена на търговията с политически достъп срещу пари в брой.
Предполагаемата схема
В центъра на обвинителния акт е консултантска фирма, наречена Análisis Relevante, управлявана от бизнесмена Хулио Мартинес Мартинес, определян от разследващите като „фронтмен“ на Сапатеро. Между 2020 г. и 2025 г. фирмата е насочила близо половин милион евро директно към Сапатеро, като допълнителни средства са постъпили в What The Fav, маркетингова компания, собственост на двете му дъщери. Испанското звено за борба с икономическата и финансовата престъпност стигна до заключението, че офисът на Сапатеро е бил „оперативният център“ на предполагаемата мрежа за търговия с влияние.
Ролята на Мартинес далеч надхвърля работата с документи. Когато полицаите нахлуват в дома му, те откриват 286 070 евро в недекларирани парични средства: скрити в пътна чанта от тартан, чанта за голф, баня и радиатор. Освен това, след като научил за разследването, той прехвърлил повече от 500 000 евро от банкова сметка в Маями. Като цяло полицията проследява 40 компании, 110 парични превода и 60 физически лица. Предполагаемата логика е елегантна в своя цинизъм: Свързаните с Венецуела интереси се нуждаеха от европейски политически гарант, който да отключи испанските средства за спасяване на пандемията, да смекчи натиска на ЕС върху режима на Мадуро и да придаде легитимност на международните му операции. Сапатеро, който имаше уникален достъп както до правителството на Санчес, така и до дворците в Каракас, беше идеалният партньор.
Венецуелската тема
Това, което превръща този скандал от вътрешен корупционен скандал във въпрос с международно значение, е венецуелското измерение. Акционерите, които контролират Plus Ultra, не са случайни предприемачи. Те са действали на най-високо ниво в Каракас, с преки контакти, включващи съпругата на Мадуро Силия Флорес, тогавашния вицепрезидент Делси Родригес и Алекс Сааб – бизнесменът от колумбийски произход, който е бил основният финансов оператор на Мадуро, преди да бъде арестуван и екстрадиран в САЩ.
Документите на Министерството на финансите на САЩ, на които се позовават испанските прокурорски досиета, проследяват превод на 519 000 долара от Plus Ultra към швейцарска сметка, използвана за заплащане на финансови посредници, улесняващи операции, свързани със средства на PDVSA. Смята се, че именно тази сметка за пръв път свързва разследването на Audiencia Nacional с по-широкото разследване на венецуелската корупция, водено от Америка. Твърди се, че Мадуро е предоставил шест милиона барела суров петрол през 2021 г. на двама бивши акционери на Plus Ultra, въпреки че те не са имали опит в сектора. Петролът се е движил чрез паралелна счетоводна система извън PDVSA, управлявана от военни с криминални досиета, предназначена да заобиколи американските санкции.
Това, което Сапатеро формулира в продължение на две десетилетия като прогресивна дипломация – първо от вътрешността на Монклоа, като министър-председател, а след това и отвън – от самото начало имаше белезите на изгоден обмен. След като напусна поста си, той летя до Венецуела над сто пъти, позиционирайки се като незаменим посредник между Мадуро и опозицията. Той не е бил просто полезен идиот за режима, а според прокурорите е бил платен.
След като Мадуро е задържан в САЩ от януари, а Сааб е екстрадиран и му е повдигнато обвинение в наркотероризъм, Сапатеро се явява критичният европейски възел, чиито показания могат да очертаят пълната структура на международното съучастие. Администрацията на Тръмп, която превърна разбиването на финансовите мрежи на Мадуро в стратегически приоритет, е описана в испанските съдебни документи като активно и пълно сътрудничество с разследването. Това вече не е двустранно съдебно искане. Това е координирано международно разплитане – и Сапатеро се намира в европейския му край.
Какво е знаел (или е трябвало да знае) Санчес
Педро Санчес настоява, че спасяването на Plus Ultra – в разгара на пандемията Covid19 – отговаря на всички законови изисквания. Неговото правителство одобри спасяването през март 2021 г., въпреки възраженията на опозиционните партии, които изтъкнаха слабото пазарно присъствие на авиокомпанията и неясната акционерна структура. Първоначално делото беше архивирано, след като прокурорите установиха, че няма достатъчно доказателства -само за да бъде зрелищно възобновено след искания за съдебно сътрудничество от Франция и Швейцария.
Говорителят на ПП Борха Семер формулира политическата реалност в прав текст: „Предполагаемите престъпления, които се приписват на Сапатеро, не са само престъпления на бивш министър-председател – те са престъпления на бивш министър-председател, за когото се твърди, че се е нуждаел от настоящия кабинет, за да ги извърши, тъй като министрите, одобрили спасителната помощ от 53 млн. евро, са членове на настоящото правителство.“ Тази формулировка се оказва трудна за опровергаване.
Има и малък въпрос за сутринта, в която е бил връчен обвинителният акт. Когато полицията пристигнала при Сапатеро, той имал резервиран билет за полета на Air Europa в 16:10 ч. от Барахас до Санто Доминго, откъдето според източници, цитирани от El Confidencial, планирал да се качи на частен самолет и да продължи за Каракас. Той така и не се качва на този полет.
Правителствената коалиция се разпада
Може би най-пагубното за Санчес е разривът в собствения му лагер. Говорителката на „Мас Мадрид“ Мануела Бержеро заяви, че макар да важи презумпцията за невинност, „не е нормално бивш министър-председател да получава стотици хиляди евро за консултиране на компании. Това е неприемливо и несъвместимо с ценностите на левицата“. Сумар призовава за широка конференция на левицата след лятото, която да действа независимо от PSOE. Дори Пабло Фернандес от „Подемос“ признава: „Вече може да се твърди, че не става въпрос за правова война. В левицата има поведение, което не може да бъде толерирано.“
PNV, чиято подкрепа беше от съществено значение за оцеляването на правителството, наруши обичайната си предпазливост. Председателят на PNV Аитор Естебан заяви, че би било „безотговорно“ да се продължи работата на законодателния орган след 2026 г. „без посока, без бюджети, без стабилно мнозинство“. Бившият министър-председател Фелипе Гонсалес – най-уважаваната фигура в социалистическия лагер – заяви, че случаят „ни засяга като страна, като партия и като хора“ и призова за избори „тази година“.
Защо това има значение извън Испания
Казусът „Плюс Ултра“ повдига въпроса, който всяка европейска демокрация би трябвало да си зададе: как режимът на Мадуро – подложен на всеобхватни международни санкции, със замразени активи и оспорвана легитимност – успява да упражнява политическо влияние на най-високо равнище в държава – основателка на ЕС? Ако констатациите на съдията се потвърдят, отговорът е, че той е намерил своя европейски посредник в лицето на бивш министър-председател, който е използвал езика на диалога и солидарността като прикритие за това, което сега Audiencia Nacional нарича организирана престъпност.
Увреждането на международния авторитет на Испания е особено остро, тъй като засяга ролята, която страната отдавна претендира за себе си. Мадрид исторически се е позиционирал като естествен мост между Европа и Латинска Америка – отношения, изградени на базата на общ език, дълбоки културни връзки и десетилетия на дипломатически инвестиции. Тази функция на мост има реална тежест: Испания разполага с авторитета, връзките и институционалните лостове, за да определя начина, по който Европа се ангажира с региона, който е стратегически важен и често неспокоен. Но един мост работи само ако и двете страни имат доверие на строителя. Ако един бивш испански министър-председател не е улеснявал диалога с венецуелския режим в интерес на демокрацията и правата на човека, а се твърди, че е използвал този достъп за лично обогатяване, докато режимът е укрепвал авторитарната си власт, тогава Испания изобщо не е действала като мост – тя е действала като задна врата. Това предателство не е само вътрешнополитически срам. Това е репутационна рана, която ще се лекува с години и която дава муниции на всеки латиноамерикански демократ, който някога е подозирал, че ангажиментът на Европа с техния регион е по-скоро бизнес, отколкото принципи.
Сапатеро ще се изправи пред съдия Калама на 2 юни. Архитектурата на съучастието се разрушава едновременно от двете страни – в Мадрид и във Вашингтон. Остава да видим колко от имената, които все още стоят между тях, ще оцелеят при разкриването на пълната картина.