Subscribe
Блокираната директива на ЕС за екологичните искове отново разпалва дебата за институционалния баланс: защита на малките предприятия и зачитане на законодателната цялост пред идеологическия устрем.
Хаосът около директивата на Европейския съюз за „зеленото“ измиване разкри нарастващия идеологически разрив в Европа. От едната страна са тези, които настояват за агресивно прилагане на „зелената сделка“, често пренебрегвайки нейните икономически и регулаторни тежести. От друга страна, се налага по-консервативна и прагматична визия – такава, която дава приоритет на пропорционалността, правната яснота и защитата на микропредприятията, които са гръбнакът на европейската икономика.
Изненадващото оттегляне на директивата от страна на Европейската комисия предизвика възмущение сред прогресивните и либералните фракции. Много наблюдатели обаче виждат в това закъснял акт на политическа отговорност. Полското председателство на Съвета на ЕС отмени това, което трябваше да бъде последната тристранна среща – на която Парламентът, Съветът и Комисията щяха да финализират закона – като се позова на „твърде много съмнения и объркване“. Варшава напомни на всички страни, че качеството на законодателството винаги трябва да има предимство пред бързината. В основата на опасенията на Комисията е изменение, внесено от държавите-членки, което може да наложи значителни тежести на близо 30 милиона микропредприятия – около 96% от всички предприятия в ЕС. Това са предприятия, които вече се борят с бюрокрацията и регулаторния натиск и за които по-нататъшното спазване на екологичните изисквания би било не само скъпо, но и неуправляемо.
Защитата на простотата и пропорционалността на законодателството не е саботаж – това е здрав разум. Както обясни говорителката на Комисията Паула Пиньо, това изменение „изкривява предложението“ и подкопава основната му цел: да се развиват екологични пазари, без да се ощетяват най-малките участници. В този контекст заплахата на Комисията да оттегли предложението е легитимно използване на правомощията ѝ, основани на Договора. Все пак в Европейския парламент социалистическите и либералните групи реагираха с идеологическо възмущение. Те обвиняват Комисията, ръководена от Урсула фон дер Лайен, че се подчинява на политическата линия на Европейската народна партия (ЕНП), Консерваторите и реформистите (ЕКР) и Патриотите за Европа (ПФЕ), които неотдавна призоваха за оттегляне на предложението. Но именно това обвинение разкрива същността на конфликта: не несъгласие по отношение на техническите детайли, а по-дълбока съпротива срещу нарастващото влияние на една прагматична, консервативна Европа, която дава приоритет на икономическата реалност пред зеления идеализъм.
Критиците твърдят, че ЕНП се е „съюзила с крайната десница“, като се противопоставя на директивата. В действителност те се страхуват от ерозията на прогресивното си господство в институциите на ЕС. Законодателният процес в ЕС се основава на баланса между Комисията, Съвета и Парламента. Налагането на директива, като се пренебрегва сериозната загриженост на държавите-членки и на самата Комисия, рискува да подкопае този баланс, а заедно с това и легитимността на законотворчеството в ЕС.
Италия допринесе за промяната, като оттегли подкрепата си за преговорния мандат на полското председателство. Макар че първоначално одобри общия подход на Съвета през юни 2024 г., оттогава Рим уточни, че никога не е подкрепял предложението. Този обрат може да наложи възобновяване на преговорите отначало, което е сигнал за по-широко преосмисляне на осъществимостта на директивата. Допълнителни съмнения буди методът, който Комисията е избрала за оценка на устойчивостта на продуктите – Правилата за категоризация на продуктовия екологичен отпечатък (PEFCR) – който е критикуван заради своята сложност и липса на прозрачност.
Спирането на действието на директивата далеч не е провал, а може да се окаже възможност: шанс за преформулиране на политиката на ЕС в областта на околната среда в рамките на икономическия прагматизъм и институционалното уважение. Политиката в областта на климата не може да бъде наложена отгоре – тя трябва да отразява социалната и икономическата структура на континента. Европа трябва да се вслушва, преди да действа, да защитава разнообразието на икономиките си и да се отдръпне от екологичния радикализъм, когато е необходимо. Консервативната визия не отхвърля промяната – тя настоява за отговорна, устойчива и реалистична промяна. Спирането на директивата за „зеленото“ измиване е ясен сигнал: Европа започва да мисли отново.
Алесандро Фиорентино