Активисти за климата действат безнаказано в Стокхолм

Неотдавнашна присъда на Стокхолмския окръжен съд показва как идеологическото обсебване може да подкопае върховенството на закона дори в страна, управлявана от десницата.

През 2023 г. Европа стана свидетел на редица активистки инциденти, извършени от групи като Extinction Rebellion и Last Generation, които често бяха насочени към обществени събития, произведения на изкуството или инфраструктура. Активистите задържаха движението по магистралите, понякога като се залепяха за пътя, щурмуваха концерти и телевизионни програми, саботираха горските стопанства и вандализираха произведения на изкуството в музеите. Всички тези повтарящи се действия попаднаха в полезрението на медиите, но всички те вбесиха обществеността и вероятно активно навредиха на общественото възприятие на каузата за климата.

Начинът, по който едно общество се справя с подобни инциденти, е тест за устойчивостта на неговата демокрация. Правата на собственост и опазването на транспорта са основни грижи на държавата, но в една западна демокрация трябва да се цени и свободата на словото и правото на демонстрация. Конфликтът между тези приоритети разделя дебата, въпреки че общественото мнение обикновено клони много по-силно в посока на закона и реда.

„Интелектуалният“ подход, който се вижда от леви медийни фигури и политици, е, че предстоящата климатична катастрофа е глобална извънредна ситуация, която оправдава радикалните групи да саботират движението (дори линейки) и да извършват други актове на гражданско неподчинение. Може би по-разумният подход е, че демонстрациите трябва да се провеждат, без да се пречи на ежедневната работа на хората, които не участват в тях.

Някои гласове от шведската десница оприличават пътните блокади на тероризъм, тъй като твърдят, че те пречат на движението и могат да дестабилизират обществото като цяло. През последните месеци в Швеция бяха извършени и редица взломни кражби на летища, също с радикални климатични мотиви, които издигнаха неконтролируемия активизъм на дневен ред като заплаха за сигурността.

Стокхолмският съд оправдава вандали, които са нанесли побой на произведения на изкуството

Окръжният съд в Стокхолм обаче е използвал именно този интелектуален подход. През декември шестима активисти, обвинени във вандализъм, след като размазали червена паста върху картина и залепили ръцете си за нея в Шведския национален музей, бяха освободени от всички обвинения. Инцидентът, станал през 2023 г., оставил рамката на картината на Клод Моне „Градината на художника в Живерни“ изцапана и се наложило да бъде сменено защитното стъкло на творбата. Въпреки че самата картина не е била повредена, за Националния музей все пак е имало значителни парични разходи за възстановяването на произведението на изкуството, което е било заимствано от Музея д’Орсе в Париж.

Окръжният съд твърди, че не е имало намерение да се повреди картината, а само да се направи изявление относно каузата на групата, свързана с климата, точно както твърди защитата. В резултат на това, вместо да бъдат осъдени за вандализъм, активистите излизат на свобода, без дори да се налага да възстановяват разходите на Националния музей, който и без това е в затруднено финансово положение.

Критиците на присъдата, които са многобройни, твърдят, че намерението не бива да надделява над реално нанесените икономически щети – и със сигурност не над риска безценната картина на Моне да бъде повредена от действието. Разбираемо е, че сега някои обръщат внимание на самия съд за неговото съмнително тълкуване на закона по този въпрос.

Не за първи път съдът е обвинен в пристрастие

В Стокхолмския окръжен съд има прецедент за снизходителни присъди за активисти за климата. По-рано през 2025 г. група активисти, обвинени в различни престъпления, свързани с блокадата им на път с интензивно движение в центъра на Стокхолм, също бяха освободени от всички обвинения – защото искането за климатична справедливост, дори и по опасен и възпрепятстващ начин, прилича на самозащита. В този случай съдът използва много идеологически натоварена гледна точка за изменението на климата, неговите последици и отговорностите, които обществото носи за предотвратяването му.

Очевидно е, че тази присъда е била предубедена. Искането за радикални промени в политиката за климата да бъде правно сравнимо със самозащита очевидно е в най-добрия случай слаба екстраполация. Тя предполага както че изменението на климата представлява непосредствена опасност за живота и имуществото, така и че страните, засегнати от климатичния активизъм, са подбудители на тази опасност. Очевидно нищо, което би издържало в нормален съдебен процес.

Последиците от използването на правомощията на съдилищата по такива съмнителни начини са, че доверието в съдилищата ще намалее, което е проблем, с който Швеция вече се сблъсква от доста време. Често недоверието в правната система – която, въпреки че като цяло остава уважавана, не е останала незасегната от бурната епоха на миграционен хаос – се корени в остарели и недостатъчни закони, в които извършителите на насилие действат относително безнаказано (особено ако са малолетни), а достойнството на жертвите винаги е на втори план. Когато става въпрос за климатичен активизъм, проблемът е по-скоро в това, че съдилищата не третират извършителите с цялата строгост на закона, а вместо това сякаш се стремят да минимизират наказанието им.

Друга последица от невъзможността или нежеланието на държавата да накаже активистите, които блокират важни пътища, проникват в промишлени или горски обекти или вандалски унищожават имущество, е, че законът и редът са в отстъпление. Правата на собственост са подкопани и по усмотрение на шепа политически фанатици се контролира кой има право да пътува, да управлява безпрепятствено бизнес или да излага известни произведения на изкуството.

Според Националния музей едно от усложненията, до които води тази присъда, е, че шведските институции ще бъдат затруднени да заемат произведения от чуждестранни музеи. Кой френски музей ще реши, че шведска изложба е безопасна за неговите безценни произведения на изкуството, когато климатичните вандали могат безнаказано да ги пръскат с боя и лепило?

Климатичната идеология все още доминира в пресата

Не може да се каже със сигурност, че идеологията за климата влияе върху присъдите на активистите в Швеция. Съдебната власт е независима и трябва да се приеме, че истинските мотиви на всеки съдия се основават единствено на професионалните оценки.

Но отразяването на този случай в медиите е странно. Най-големият шведски ляв таблоид Aftonbladet публикува материал, в който един от активистите, стоящи зад нападението в музея, е представен като преследван мигрант. Въпросният мъж работи като изследовател в университета в Лунд в областта на нанотехнологиите и е с немски и унгарски произход. Според Aftonbladet той е осъждан и преди за участие в безредици и активизъм, включително за няколко шумни акции, които преди това са попадали в националните новини. По време на съдебния процес за нападението над музея той е бил заплашен от депортиране поради това, че не е шведски гражданин. Това беше използвано от Aftonbladet, за да се акцентира върху статута му на жертва, въпреки криминалното му досие.

В Швеция е обичайно активистите за климата да получават благоприятно медийно отношение. Този културен феномен, при който симпатиите на институциите винаги клонят наляво, дава основание да се смята, че дори съдилищата могат да се провалят в мисията си да постигнат справедливост поради политически пристрастия. Това оказва сериозна съпротива на дясното правителство, което се опитва да възстанови реда и законността и не на последно място да запази доверието на обществото, че страната върви в правилната посока. Безнаказаността на безразсъдните активисти за климата не се отразява добре на досието им.