Subscribe
Брюксел премахва митата върху американски промишлени стоки, което облекчава европейските производители на автомобили, но земеделските производители предупреждават за рискове
Европейският съюз предприе важна стъпка към стабилизиране на трансатлантическите търговски отношения, като официално премахна митата за редица американски промишлени стоки. Този ход, обявен от Европейската комисия тази седмица, е в изпълнение на ангажиментите, поети в съвместната декларация между ЕС и САЩ, подписана в края на юли. В замяна на това Вашингтон се съгласи да намали митата за европейски автомобили и автомобилни компоненти от 27,5 % на 15 %, със задна дата, считано от 1 август.
За Европа основната цифра е поразителна: според оценките на Комисията намалението на митата само за автомобилите се очаква да спести на производителите на автомобили в ЕС повече от 500 милиона евро от мита само за един месец. Решението осигурява незабавно облекчение за индустрия, която остава централна за икономиката и заетостта на блока, като същевременно дава осезаем знак, че Брюксел и Вашингтон са способни да работят заедно по оспорвани търговски въпроси.
Пробив в европейския автомобилен сектор
Най-непосредствените бенефициенти са европейските автомобилни гиганти – от германските Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz до италианската Stellantis. От години европейските производители на автомобили са обект на високи вносни мита в САЩ, които са постоянен източник на търкания в трансатлантическата търговия. Като ограничава митата до 15 %, споразумението дава възможност за отдих на една индустрия, която вече се бори с нарастващите разходи, прехода към електрически превозни средства и ожесточената глобална конкуренция.
Марош Шефчович, комисар на ЕС по въпросите на търговията, приветства резултата в социалните медии, като го нарече „стъпка напред към стабилност и основа за истинско сътрудничество по общи предизвикателства, като например стоманата“. Той определи 15-процентния таван на митата за автомобили като „едновременно облекчение и стимул за нашата индустрия“.
Сделката отразява по-широкото признание, че въпреки разногласията ЕС и САЩ трябва да запазят търговското си партньорство във време на геополитическа несигурност. При положение че Китай се утвърждава в световните вериги за доставки и продължаващите войни натоварват икономиките, и двете страни виждат предимства в намаляването на търговските търкания.
Две ключови мерки от Брюксел
За да приложи споразумението от юли, Комисията представи две законодателни предложения. С първото се премахват митата на ЕС върху промишлените стоки на САЩ, като същевременно се предоставя преференциален достъп до някои американски морски продукти и нечувствителни селскостопански продукти. Второто предложение разширява съществуващото освобождаване от мита на ЕС за американския омар, като сега то обхваща и преработените продукти от омар.
Заедно тези мерки представляват правната рамка, необходима за активиране на реципрочното намаляване на автомобилните тарифи от страна на Вашингтон. С бързите си действия Брюксел гарантира, че американските мита върху европейските автомобили и части ще отпаднат със задна дата от 1 август, вместо да се забавят поради продължителни законодателни спорове. Представители на Комисията подчертаха, че тези стъпки са част от по-широки усилия за договаряне на бъдещо споразумение между ЕС и САЩ за справедлива и балансирана търговия, което потенциално да включва допълнителни намаления на митата в множество сектори.
Загриженост от страна на европейското селско стопанство
И все пак не всички в Европа празнуват. Земеделски групи, особено в Италия, отправиха остри критики към сделката, като предупредиха, че ЕС може да е пожертвал твърде много от своя хранително-вкусов сектор, за да осигури отстъпки за автомобилната индустрия.
Cia-Agricoltori Italiani, една от водещите асоциации на италианските земеделски производители, определи споразумението като „капитулация“, която рискува да подкопае жизненоважен експортен сектор. Италианският износ на селскостопански и хранителни продукти за САЩ възлиза на 7,8 млрд. евро годишно, като значителен дял от него заема виното. Според Cia тези продукти могат да бъдат изправени пред засилена конкуренция от страна на вноса на селскостопански продукти от САЩ, които получават по-лесен достъп до пазара на ЕС.
„Споразумението за 15% мита все повече прилича на голяма жертва на селскостопанските храни“, заявява организацията. Председателят Кристиано Фини предупреди, че „освен настоящото политическо затваряне на въпроса за виното, трябва внимателно да следим облекченото влизане на американски селскостопански продукти независимо от реципрочността. Това е червена линия.“ Земеделските производители твърдят, че без строги предпазни мерки притокът на американски стоки може да наруши конкуренцията, да навреди на местните вериги за доставки и да предизвика загуба на работни места в европейския хранителен сектор.
Балансиране на промишлеността и селското стопанство
Разнопосочните реакции подчертават дългогодишно напрежение в търговската политика на ЕС: как да се балансират интересите на мощната индустриална база на Европа с тези на нейните също толкова важни селскостопански производители. За Брюксел автомобилният сектор е от стратегическо значение, тъй като осигурява милиони работни места, технологични иновации и е основен стълб на износа. В същото време селското стопанство е не само икономически спасителен пояс за много региони, но и символ на културното наследство и стандартите за качество.
Комисията се опита да успокои критиците, като подчерта, че споразумението е насочено към нечувствителни селскостопански стоки и не подкопава правилата на ЕС за безопасност на храните. Все пак усещането, че земеделските производители са оставени настрана в полза на индустриалните гиганти, може да подхрани политическото недоволство, особено в страни като Италия, Франция и Испания, където селското стопанство продължава да има политическо влияние.
Стъпка към стабилността, но с предстоящи рискове
Засега Брюксел оценява сделката като победа за европейската икономика, която облекчава напрежението с Вашингтон и осигурява незабавни икономии за автомобилния сектор. Но критиките от страна на фермерите подчертават крехкостта на консенсуса по отношение на търговската политика в ЕС.
Ако споразумението успее да положи основите на по-широк и балансиран търговски пакт със САЩ, то може да бъде запомнено като повратна точка в укрепването на трансатлантическия съюз. Ако обаче опасенията, свързани със селското стопанство, се задълбочат и не бъдат разгледани, споразумението може да предизвика вътрешнополитически отпор, който да отслаби общественото доверие в търговските преговори на ЕС. Така или иначе, последните стъпки отразяват една по-широка истина: в условията на неспокойна световна икономика Европа вижда сътрудничеството със САЩ като незаменимо – но не без разходи и трудни решения.
Алесандро Фиорентино