Subscribe
Анализът на неотдавнашните европейски военни учения, по-специално на симулацията „Joint Stars“, повдига важни въпроси относно отбранителния капацитет на Европа пред лицето на мащабни въздушни заплахи. В този контекст симулацията на руска ракетна атака срещу град Каляри в Италия (Сардиния) представлява емблематичен случай на структурните и стратегическите недостатъци на сегашните континентални отбранителни системи. Събитието, макар и виртуално, предложи особено значим стенд за оценка на ефективността на европейския противовъздушен щит и подхрани военно-политически дебат за състоянието на готовност на отбранителния апарат на Съюза.
ВИРТУАЛНА АТАКА С РЕАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ
В рамките на учението „Joint Stars“, което приключи преди две седмици, италианските въоръжени сили провериха способността си да реагират на сценарий за въздушна война, подобен на този, който се води в момента в Украйна. Тактическият модел предвижда атака на три вълни: първо безпилотни самолети, след това балистични ракети и накрая крилати ракети. Според журналистически източници шест ракети биха успели (хипотетично) да ударят Каляри въпреки използването на най-добрите налични системи за защита, като разрушителя „Дория“ и зенитно-ракетната батарея Samp-T. Както посочват различни медии, емблематични са думите на генерал Никола Пиасенте, според когото настоящият контекст на заплаха изисква приемането на многостепенна система за противовъздушна отбрана, способна да действа ефективно на малки, средни и големи височини. Това виждане изглежда се споделя и от генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който неотдавна подчерта, че методите на нападение, възприети от Руската федерация в Украйна (характеризиращи се със системни въздушни офанзиви), показват спешната необходимост от укрепване на европейските отбранителни способности, за да се осигури ефективна защита на въздушното пространство на Алианса.
ЕВРОПЕЙСКО ИНДУСТРИАЛНО ЗАБАВЯНЕ
Критичните въпроси не се ограничават само до оперативната и стратегическата сфера. Те са присадени към производствена система, която все още е до голяма степен неподходяща за задоволяване на нарастващото и спешно търсене на въоръжение. Европейската отбранителна промишленост, по-специално в сектора на ракетите земя-въздух, е представена от многонационален консорциум – MBDA – създаден от Франция, Италия, Обединеното кралство и Германия. Този модел на сътрудничество, макар и добродетелен в своята концепция, е свързан със сериозни логистични неефективности. Производството на една ракета Aster 30 изискваше до 41 месеца през 2022 г.; понастоящем, благодарение на оптимизационни интервенции, времето е намалено до 18 месеца, като целта е по-нататъшно подобрение през двугодишния период 2025-2026 г. Италианският министър на отбраната Гуидо Кросето обяви, че националното производство на ракети ще се увеличи с 40% до 2025 г., като през следващата година се очаква последващо дублиране. Въпреки тези перспективи за индустриално укрепване посочените срокове все още изглеждат недостатъчни, за да задоволят както спешните оперативни нужди на Украйна, така и по-широките нужди на Европейския съюз от възпиране. В този контекст европейският комисар по въпросите на отбраната Андрюс Кубилюс подчерта, че европейският регулаторен апарат, замислен в епоха, в която въоръженият конфликт изглеждаше далечен, вече не е адекватен на променения геополитически сценарий. Той подчерта спешната необходимост от преодоляване на съществуващите административни пречки, като предупреди, че сроковете, наложени от бюрокрацията, не могат да се конкурират със скоростта на руската военна ескалация.
„ПЕРФЕКТНАТА БУРЯ“ И РИСКЪТ ОТ СИСТЕМНА УЯЗВИМОСТ
Според Кубилюс Европа е изправена пред „перфектна буря“, предизвикана от сливането на структурни, стратегически и бюрократични фактори, които ограничават нейния отбранителен капацитет. Този сценарий се утежнява от нарастващата скорост на руския военнопромишлен комплекс, който само през 2025 г. е в състояние да произведе над 25 000 безпилотни летателни апарата „Геран“, 800 балистични ракети „Искандер“ и 633 крилати ракети КХ101. Темп на производство, който далеч надхвърля европейския и сериозно застрашава стратегическата автономност на континента. Западните запаси от системи Samp-T вече са изчерпани, докато Съединените щати, основните доставчици на оръжия за Украйна, в момента произвеждат само 42 ракети Patriot на месец – недостатъчен брой, за да отговорят на руските атаки от последните дни. Този дисбаланс между производствения капацитет и отбранителните нужди се отразява и в нежеланието на европейските канцеларии да се откажат от оборудването си, при липсата на средства за бърза замяна. Следователно симулацията на нападението срещу Каляри не е просто академично или тактическо упражнение, а сериозно предупреждение за европейската отбранителна политика. Тя подчертава неадекватността на настоящата военна архитектура на континента пред лицето на хипотетични, но все по-правдоподобни заплахи. Декларациите на военните и институционалните лидери се обединяват около една наложителна необходимост: да се осигури на Европа многопластова противовъздушна отбрана и ефективен и бърз промишлен капацитет, способен да реагира както на извънредни ситуации, така и на структурните предизвикателства на бъдещето. В един бързо развиващ се геополитически контекст способността за реакция, както и колективната сигурност на Европа, ще зависят от скоростта, с която Съюзът ще успее да превърне военната си промишленост в стратегически двигател не само за защита на своите граждани, но и за поддържане на международното равновесие.