Дали Декларацията от Ню Йорк е нов път към стабилността в Близкия изток?

Така наречената „Декларация от Ню Йорк“, изготвена по време на международната конференция в ООН през юли и подкрепена от широк спектър международни участници – включително Европейския съюз, Арабската лига, Обединеното кралство и Канада – може да представлява важен дипломатически обрат в дългия и труден израелско-палестински конфликт. Това, което отличава този документ от предишните опити за посредничество, е неговият двустранен характер на осъждане: от една страна, той изразява силна критика на атаките на Хамас от 7 октомври; от друга страна, той открито осъжда военния отговор на Израел, който смята за непропорционален и за причина за хуманитарна катастрофа в Газа. В основата на документа е цялостен план за разоръжаване на Хамас, административен преход към Палестинската национална власт (ПНА) и съживяване на решението за две държави, подкрепено от международна мисия под егидата на ООН. Съдържанието на декларацията несъмнено заслужава анализ и разглеждане, особено в опит да се предвидят политическите последици от нея и бъдещите последици от израелско-палестинския въпрос.

КОНТЕКСТА НА ДЕКЛАРАЦИЯТА

„Декларацията от Ню Йорк“, оповестена в края на конференцията на ООН, председателствана съвместно от Франция и Саудитска Арабия, представлява важна стъпка в многостранната дипломация по отношение на израелско-палестинския конфликт. След месеци на опустошения в Газа и нарастващо международно напрежение международната общност призна, че е спешно да се премине отвъд реториката и да се насърчи обща платформа с крайна цел възобновяване на мирния процес. Декларацията получи подкрепата на 22 държави от Арабската лига, Европейския съюз и 17 други държави, включително Италия. Тя не само осъжда престъпленията, извършени от Хамас по време на нападението от⁷ октомври, но въвежда изрично и недвусмислено осъждане на израелските военни действия в ивицата Газа, отговорни за десетки хиляди цивилни жертви и безпрецедентна хуманитарна криза.

ДВОЙНОТО ОСЪЖДАНЕ: КЪМ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ БАЛАНС

Първият въпрос, който представлява интерес, е свързан с двойното осъждане, съдържащо се в Декларацията от Ню Йорк. От една страна, документът ясно заявява: „Осъждаме нападенията, извършени от Хамас срещу цивилни граждани на 7 октомври.“ Това е значителна позиция, особено като се има предвид, че за първи път и Арабската лига се изказва безрезервно срещу Хамас, прекъсвайки мълчанието, което в миналото често подхранваше двусмислието. От друга страна, в документа открито се критикува израелският отговор: „Осъждаме израелските нападения срещу цивилното население в Газа, гражданската инфраструктура, обсадата и глада, които предизвикаха опустошителна хуманитарна катастрофа.“ Тази формулировка, също без смекчаващи вината обстоятелства, подчертава как действията на Израел се възприемат, дори от историческите му съюзници, като прекомерни и несъвместими с принципите на международното хуманитарно право. Това двойно осъждане представлява промяна в тона и намеренията на международната дипломация, която в миналото имаше склонност да се съсредоточава почти изключително върху осъждането на палестинския тероризъм, пренебрегвайки израелската отговорност. Декларацията от Ню Йорк, напротив, се стреми да възстанови етичния и правен баланс при оценката на продължаващото насилие.

РАЗОРЪЖАВАНЕ НА ХАМАС И РОЛЯТА НА ПАЛЕСТИНСКИТЕ ВЛАСТИ

Друг основен момент в документа е изричният призив за разоръжаване на Хамас. В точка 11 се казва: „За да приключи войната в ивицата, Хамас трябва да прекрати управлението си в Газа и да предаде оръжията си на Палестинската национална власт, с международен ангажимент и подкрепа.“ Тази клауза е важна в няколко аспекта. Първо, тя установява желанието на международната общност да потвърди Палестинската автономия като единствен легитимен политически и административен орган за палестинците. Второ, условието за разоръжаване не е оставено на двустранна динамика, а е поставено в многостранна рамка, която предвижда пряко участие на ООН, регионална подкрепа и евентуално разполагане на международни войски. Също толкова важно е да се подчертае, че документът предвижда временна международна стабилизираща мисия, упълномощена от Съвета за сигурност на ООН, която да защитава палестинците, да следи за прехвърлянето на администрацията към Палестинската власт и да наблюдава прекратяването на огъня. Тази мисия би представлявала конкретно нововъведение в следвоенното управление на Газа, като в осигуряването на войски биха се включили и страни като Италия.

РЕШЕНИЕТО ЗА ДВЕ ДЪРЖАВИ: МЕЖДУ РЕАЛИЗМА И АМБИЦИЯТА

В основата на декларацията е съживяването на решението за две държави като незаменим политически хоризонт. Документът изрично призовава държавите – членки на ООН, да признаят държавата Палестина, като призовава за постепенен, но задължителен процес към създаването на суверенна и независима палестинска държава. В този контекст инициативата на Франция и Обединеното кралство придобива символична и стратегическа стойност. Еманюел Макрон обяви, че Франция ще бъде първата държава от Г-7 и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, която официално ще признае Държавата Палестина по време на следващата сесия на Общото събрание на ООН. Обединеното кралство пое подобен ангажимент, като обвърза признаването си с готовността на Израел да приеме прекратяване на огъня и да започне мирен процес в рамките на осем седмици. Следователно подкрепата за решението за две държави се изразява не само на думи, но и чрез конкретни дипломатически мерки. Понастоящем 147 членове на ООН вече са признали Държавата Палестина; смята се, че присъединяването на водещите западни сили е в състояние да пречупи израелската съпротива и да даде тласък на геополитическото пренареждане.

ИЗРАЕЛСКИ ОТКАЗ И ОТСЪСТВИЕ НА САЩ

Въпреки обхвата и консенсуса на декларацията, Израел и Съединените щати се противопоставиха на инициативата. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху отхвърли срещата, като отново се противопостави на решението за две държави, позовавайки се на съображения за сигурност и защита на националната идентичност. Съединените щати от своя страна бойкотираха конференцията, с което дадоха знак за стратегическата си дистанция от предложения многостранен подход. Тези реакции подчертават постоянните трудности при съгласуването на политическите виждания на великите сили с тези на останалата част от международната общност. Въпреки това дипломатическата изолация на Израел в момент, когато дори някои исторически партньори започват да признават Палестина, може да породи нова динамика на натиска.

НОВ ЕТАП ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ДИПЛОМАЦИЯ?

Декларацията от Ню Йорк може да постави началото на нов етап в дипломацията по отношение на израелско-палестинския конфликт. В нея е изразена сложна, но балансирана визия, в която се признава отговорността и на двете страни, слага се край на арабската двусмисленост относно ролята на Хамас, потвърждава се централното място на ООН в мирния процес и се утвърждава решението за две държави като единствен жизнеспособен вариант. В момент, когато конфликтът е достигнал безпрецедентни нива на опустошение, спешната необходимост от нова политическа и дипломатическа архитектура е очевидна. Декларацията, подкрепена от различни участници – европейски, арабски, западни и близкоизточни – показва, че има обща основа, върху която да се изгради работещ консенсус, дори когато историческите различия изглеждаха непреодолими. Успехът на тази инициатива ще зависи от много променливи: ефективното разоръжаване на Хамас, способността на Палестинската автономия да управлява надеждно Газа, готовността на Израел да се откаже от идеологическата си враждебност към палестинската държава и ролята на международните участници в осигуряването на спазването на споразуменията. От решаващо значение ще бъде също така предложената международна мисия да не остане само декларация за намерения, а да се превърне в конкретно присъствие на място, с легитимност, ресурси и ясен мандат. Подкрепата на страни като Италия, която вече изрази готовност да предостави войски, е окуражаващ знак. От съществено значение е обаче тези усилия да бъдат придружени от устойчива финансова подкрепа, продължителен дипломатически ангажимент и координиран натиск върху всички участващи страни да спазват принципите на международното право. Самото съществуване на документ като Декларацията от Ню Йорк – споделен от широка и разнообразна група държави – показва, че статуквото вече не е приемливо. Международната общност най-накрая започна да очертава последователен, конкретен и многостранен път за преодоляване на десетилетията на конфликти, насилие и политическа безизходица. Това е нова основа, която не просто призовава за прекратяване на военните действия, а предлага реалистична, всеобхватна и споделена политическа рамка. Дали това представлява окончателен пробив или нова илюзия, сега ще зависи от волята на страните и решимостта на световната дипломация. Но за първи път от много години насам възможността за структурна промяна изглежда поне мислима.