Subscribe
Състоянието на икономиката заема все по-голямо място както в общественото съзнание, така и в политическите дебати в Европа. Държава след държава се сблъсква с последиците от различни видове лошо управление през десетилетията и остава парализирана, тъй като се натрупват неплатени дългове. Последната страна, която се превърна в център на такова внимание, е Франция, където крехкото правителство беше принудено да подаде оставка след бюджетна криза. Преди това финансовата криза в Гърция и други средиземноморски страни подчерта нестабилността на голяма част от еврозоната.
В Швеция перспективата за наближаващата икономическа криза е насочена главно към поддържането на системата за социално подпомагане. Стереотипната представа за Швеция е, че социалната система по принцип има предимство пред другите финансови приоритети, но от доста време насам тази представа се оспорва от тенденцията на икономическа либерализация, която на фона на европейската икономическа криза едновременно губи, но и печели аргументи.
Либерализацията в Швеция: от възхвалявана до ненавиждана
Либерализацията на „социалистическа“ Швеция може да се проследи още от втората половина на 70-те години на миналия век, когато социалдемокрацията окончателно губи властта в правителството за първи път от повече от 40 години. Но едва през 2006 г., когато дясноцентристкият Либерален алианс започна своето двугодишно управление, ентусиазмът за ниски данъци и „маркетизиране“ на социалната система наистина се утвърди. Това доведе до конкуренция между публичния сектор и новосъздадените частни инициативи, където последните работеха с държавни лицензи и частична публична финансова подкрепа, но с прословутия подход „без ръце“.
В последвалите години тази система се превърна в обект на омраза за мнозина. Частният сектор на социалното подпомагане е изпълнен със злоупотреби и измами поради неадекватните механизми за контрол и цялостната наивност на властите. Частните клиники и училища редовно са разобличавани в медиите за ниски стандарти или за скандали, които са застрашавали клиентите им. Особено училищата са склонни към франчайзинг, в резултат на което шепа до голяма степен безотговорни корпорации владеят пазара на образование, което предизвиква дебати за печалбата срещу хората.
Разбира се, усещането за несправедливост, което този вид приватизация или либерализация на един някога почти изцяло публичен сектор създава, е често срещано в левицата. В националистическата десница въпросът за това кой е този, който управлява частните училища и клиники, става все по-актуален. Дълго време ислямистите използваха правото да управляват частни училища с уникални програми, съсредоточени около техния културен и религиозен живот, за да поддържат сегрегацията на мюсюлманите в Швеция и да инкубират радикална и често насилствена идеология. Днес всички частни училища с ислямски профил са закрити от властите след разкриване на връзки с джихадизма (а понякога и с Ислямска държава), но много частни училищни предприятия продължават да предизвикват спорове поради репутацията си на обслужващи предимно определени малцинствени религиозни групи, въпреки че формално не са конфесионални.
Спорен е въпросът какво означава тази реформа, която технически се случи по време на краткото завръщане на либералите в началото на 90-те години, но достигна пълния си мащаб през 2010 г., за ефективността на здравния и образователния сектор. Тя може би улесни степента на строги икономии, с която шведските правителства са известни през последните няколко десетилетия, но също така доведе до социална цена за шведското общество. Днес много от неговите архитекти са съгласни, че частните социални предприятия трябва да бъдат ограничени, ако не и премахнати. Един такъв пример са либералите – партията, която някога беше един от основните изразители на системата през 90-те години на миналия век, но която сега иска да върне образованието в публичния сектор.
Но макар че много от „реформите на свободата“ от 90-те години на миналия век са станали обект на порицание от страна на шведската общественост, съществува зараждащо се ревизионистично движение, което има за цел да изведе на преден план положителните страни на тези дискусионни системи.
Колко важна е била либерализацията за шведската икономика?
След кризата от началото на 90-те години на ХХ век Швеция претърпя мащабни промени в икономиката си, която според някои е била претоварена от размера на публичния сектор и свръхрегулациите. Това се случи главно от страна на дясноцентристките либерали, а приватизацията, или може би по-точно хибридизацията на образованието и здравеопазването, е само най-конкретната от предприетите реформи. От този период нататък се наблюдава обща тенденция за улесняване на предприемачеството по различни начини, която бавно разрушава образа на Швеция като страна, определяна от наистина един-единствен публичен сектор.
От влизането си в Европейския съюз през 1995 г., когато се оказа в слаба позиция, Швеция в много отношения се превърна в една от водещите страни в Европа, включително и в технологичния сектор. Към 2018 г. Швеция е на второ място в света по гъстота на стартиращи предприятия от типа „еднорог“ (непублично търгувани предприятия на стойност над един милиард долара), като съперничи на САЩ. Други значими цифрови компании, като Spotify, също добавят към списъка на шведските предприемачески чудеса на 2000-те години.
Значението на тези предприятия, които са както символични, така и реални по отношение на икономическия принос, се подчертава много повече, тъй като Швеция балансира на прага на рецесия през 2020-те години. Макар че през последните няколко години ръстът на БВП на Швеция е практически в застой или отрицателен, има редица изключително успешни предприятия, които не се поддават на никакви изпитания и са се наложили дори на световния пазар. Защитниците на либерализацията през последните няколко десетилетия твърдят, че това показва стойността на някои от най-ценните нематериални активи на Швеция, а именно иновациите и предприемачеството. Тази гледна точка към шведската икономическа история се простира далеч назад във времето.
Гъстотата на „гениите“ в Швеция е традиция, която води началото си от средата на XIX в., когато страната е в разгара си на модернизация. Търговските гилдии, монополите и средновековният съсловен парламент са премахнати, което отприщва невиждан поток от творчество, превърнал Швеция в един от водещите в света технологични, индустриални и научни фактори. Оттогава насам страната поддържа висок брой технологични патенти в световен мащаб, много висок в сравнение с малобройното ѝ население.
Заклетите икономически либерали екстраполират този поглед върху шведската история, за да кажат, че шведският просперитет през ХХ в. не се дължи на социалната демокрация, а въпреки нея – по-скоро трудолюбието на шведите е било това, което е щяло да изведе страната до големи висоти независимо от нея. Те също така посочват, че основните действащи лица на шведското чудо, многобройните компании в областта на стоманата, машиностроенето, автомобилостроенето и електротехниката, са били основани преди разцвета на социалната демокрация. Не е случайно и това, че Швеция започва бавно да се спуска по индекса на богатството, когато страната става почти синоним на социалната демокрация. В резултат на това реформите от 90-те и 2000-те години, които премахнаха голяма част от корпоративизма на социалната демокрация, дадоха нова кръв на шведското предприемачество, което днес помага на страната да се задържи на повърхността.
Тази гледна точка е интелектуално привлекателна и последователна. Тя е използвана и за сравнение на развитието на Швеция с Норвегия – друга скандинавска социална държава, известна с материалното си благосъстояние. В Норвегия петролната индустрия внася огромни суми в публичните инвестиционни фондове, като представлява забележително доходоносен, но пасивен гръбнак на икономиката на страната. Но напоследък предполагаемата неспособност на Норвегия да прави нововъведения и да създава нови богатства предизвиква дебати сред икономисти и политически коментатори. Норвежкият икономист Мартин Бех Холте твърди в книга, публикувана през тази година, че страната му е станала мързелива поради прекомерното изобилие на петрол – нещо, което може би лесно се случва в страни, които стават прекалено зависими от природните ресурси.
Ако природният ресурс на Швеция е творчеството и иновациите на нейния народ, то либерализацията определено може да се разглежда като начин да се използва тази сила.
Цената на икономическия просперитет
Но както вече беше отбелязано, движението за либерализация в Швеция не трябва да се оценява положително само за това, че е съживило една твърда, почти социализирана икономика. Социалните последици от него понякога са направо катастрофални, особено по отношение на миграцията и културата. Както започват да се проявяват непоправимите последици от частните училища и клиники, така се проявяват и последиците от нефилтрираната трудова миграция. Все по-голямото безхаберие на шведското трудово законодателство върви по неговите стъпки, като спадът в стандартите за безопасност, както и в професионалните стандарти, е очевиден за тези, които се осмеляват да надникнат зад завесата.
Именно тук консерваторите трябва да бъдат гласът на разума, когато работят с либералите за промяна на обществото. В Швеция силите на либерализацията контролират разказа по много теми и имиграцията е една от тях – но ние не можем да позволим сигурността и идентичността на Швеция или на която и да е друга европейска страна да бъдат подчинени на икономически интереси. Макар за много националисти и консерватори да е съблазнително да се присъединят към либералите, критикувайки все още съществуващата типична социалистическа закостенялост на шведската икономика, те трябва да внимават кое е счупено и кое не – и да не се опитват да „поправят“ всичко с един замах, както се опитваха през 90-те и 2000-те години.