Subscribe
Конфликтът в Украйна, който продължава вече трета година, продължава да поражда дълбоки пукнатини, поставяйки на изпитание сплотеността на Европейския съюз и евроатлантическата общност. С нарастването на очакванията за среща между украинския и руския президент въпросът за гаранциите за сигурност се превърна в централен. В този контекст Европа се оказва разделена между една група държави, готови за военни ангажименти, и друга, предпочитаща по-предпазливи решения. Тази хетерогенност отразява не само различното възприемане на руската заплаха, но и стратегическите различия между правителствата.
КОАЛИЦИЯТА НА ЖЕЛАЕЩИТЕ
В рамките на „коалицията на желаещите“ – съюз от около тридесет държави – Франция и Обединеното кралство поеха водеща роля в конкретната интервенция, която надхвърля доставката на материали. В същото време Лондон обяви готовността си да изпрати военни контингенти за изпълнение на конкретни задачи. Тази позиция отразява интервенционистка визия, насочена не само към укрепване на Украйна, но и към утвърждаване на ролята на двете държави като европейски сили, способни да ръководят сигурността на континента във време на намаляваща централна роля на САЩ в региона. Наред с двамата поддръжници и други държави членки изразиха подкрепа за пряка ангажираност. Белгия, Литва и Естония изразиха подобна готовност. По-специално Талин потвърди готовността си да даде своя принос. Подкрепата на Прибалтика не е изненадваща, като се има предвид, че тези страни се възприемат като най-изложени на руския експанзионизъм.
НЕРЕШИТЕЛНИТЕ СТРАНИ: ПРЕДПАЗЛИВОСТ И ИЗЧАКВАНЕ
Латвия заяви, че окончателно решение за разполагането на войски може да бъде взето само след сключването на мирно споразумение. Швеция зае подобна позиция, като подчерта необходимостта от изясняване на характера на мисията. Тези позиции отразяват несигурността на страните, които, въпреки че усещат руската заплаха, не искат да се ангажират преждевременно в операция, която може да прерасне в пряка конфронтация с Москва. Изчакването на по-ясна преговорна рамка представлява разумна стратегия, полезна за избягване на вътрешни раздори и запазване на резерви за дипломатическа гъвкавост.
ГЕРМАНИЯ, ИТАЛИЯ И ПОЛША: ПРОТИВОПОЛОЖНИЯТ ФРОНТ
Друга група държави се обяви против изпращането на войски. Германия отново заяви, че ще предостави оборудване и ресурси, но не и личен състав, тъй като Германия традиционно не желае да се ангажира в чужбина. Полша, въпреки че е един от основните поддръжници на Киев, изключи възможността за пряка намеса. Варшава предпочита да насочи ресурсите си към укрепване на източния фланг на НАТО, който се възприема като ключов за националната ѝ сигурност. Италия, чрез министър-председателя Мелони, изрази желанието си да не изпраща войски. Съобщава се обаче, че Рим е отворен за алтернативни форми на принос. Налице са високоспециализирани ресурси за операции по разминиране и контрол на въздушното пространство. Италианският капацитет представлява съществен принос в страна като Украйна, където около 30 % от територията е минирана или замърсена с невзривени боеприпаси.
ИСПАНИЯ И НИДЕРЛАНДИЯ: ОГРАНИЧЕНА ПОДКРЕПА
Испания и Нидерландия заеха средна позиция, като изразиха готовност да предоставят оборудване и ресурси, без да ангажират военни контингенти. Този избор отговаря на необходимостта да се подкрепи Киев, като същевременно се избягва преминаването на символичния и политически праг на изпращане на войски. Мадрид и Хага разглеждат баланса между подкрепата за Киев и предотвратяването на ескалация на отношенията с Москва като ключов елемент на външната си политика.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ЕДИНСТВО
Европейският дебат относно гаранциите за сигурност за Украйна разкрива сложността на един контекст, в който националните интереси, възприемането на заплахите и вътрешнополитическите изчисления са неразривно свързани. Франция и Обединеното кралство водят фронта на интервенцията, подкрепяни от някои балтийски страни и Белгия. Други държави, като Германия, Италия и Полша, поддържат предпазливи позиции, като се ограничават до предоставяне на техническа и логистична подкрепа. И накрая, държави като Испания и Нидерландия избират да подкрепят Киев, без да включват пряко собствените си въоръжени сили. Очакването на срещата между Зеленски и Путин прави още по-наложително определянето на съгласувана европейска стратегия, която да е в състояние да гарантира сигурността на Украйна, без да въвлича континента в нова фаза на открит конфликт. По този начин Европейският съюз е призован да извърши деликатно балансиране: да демонстрира единство и доверие, без да застрашава международната стабилност.