Гърция променя драстично подхода си към миграцията

През последното десетилетие незаконната миграция към Европейския съюз се превърна в реален проблем и особено чувствителен и сложен въпрос за правителствата на страните членки, който включва множество измерения: правни, социални, политически, икономически и хуманитарни. Феноменът на миграцията се подхранва от редица външни фактори: въоръжени конфликти (Русия-Украйна, Израел-Газа), политическа нестабилност (Сирия, Либия), изменение на климата, крайна бедност – но също и от вътрешни фактори, като например липсата на обща и ефективна европейска политика в областта на миграцията и убежището. Европейският съюз, въпреки значителните институционални и финансови усилия, остава разделен между граничните държави (Гърция, Италия, Испания, България), предпочитаните страни на дестинация (Германия, Франция, Швеция, Нидерландия) и страните, които не желаят да приемат миграцията (Полша, Унгария, Чешката република).

Гърция през лятото на 2025 г. – скорошен пример за регионална криза с европейско въздействие

Крит, един от най-известните гръцки острови, се сблъска с тревожно нарастване на броя на мигрантите, пристигащи от Либия през последните месеци. Това явление се възприема от властите в Атина като форма на непряк натиск от страна на Либия върху Европейския съюз. В този напрегнат контекст гръцкото правителство обяви редица ограничителни мерки, които предизвикаха полемика сред експертите по международно право.

В разгара на туристическия сезон потокът от мигранти, пресичащи Средиземно море от Либия към южната част на остров Крит и остров Гавдос, се е увеличил значително. В началото на юли, само за една седмица, гръцката брегова охрана спаси около 1500 мигранти край бреговете на остров Крит. Основната отправна точка на мигрантите е Либия, която се намира на около 350 км.

Местните власти са претоварени. В пристанищата на Ханя, Ретимно и Ираклион стотици мигранти седят под палещото слънце (с температури, достигащи 40 градуса на сянка) при липса на подходящи съоръжения. Около 500 от тях наскоро бяха разселени в пристанище Лаврион, близо до Атина.

Нов закон спира подаването на молби за убежище от мигранти от Северна Африка

Ръководената от Кириакос Мицотакис изпълнителна власт реши да преустанови обработката на молбите за убежище на мигранти от Либия за поне три месеца. Властите също така планират да създадат нов център за мигранти на остров Крит. Съгласно проектозакона мигрантите ще бъдат задържани веднага след пристигането им без възможност да подадат молба за убежище, а след три месеца ще бъдат ускорено репатрирани. Анализаторите смятат, че тази мярка е несъвместима с международните договори и правилата на ЕС за основните права и справедливите процедури за предоставяне на убежище. Редица експерти очакват Гърция да бъде подложена на санкции от страна на европейските институции. Мерките, наложени от правителството, ръководено от Кириакос Мицотакис, идват на фона на нарастващото недоволство в гръцкото общество и сред опозицията, която критикува начина, по който правителството се справя с миграционната криза. Някои твърдят, че новите разпоредби имат за цел да отклонят общественото внимание от други вътрешни проблеми, като например неотдавнашния скандал със земеделските фондове на ЕС или липсата на отговорност при влаковата катастрофа в Темпи.

Гавдос – остров с ограничени ресурси

Остров Гавдос, на 35 км южно от Крит, е подложен на постоянен натиск от хора, пристигащи тук от Северна Африка. Около 20 % от всички мигранти в Гърция преминават през тази територия. Инфраструктурата на острова е слабо развита, а водоснабдяването е ограничено, затова местните власти призовават мигрантите да бъдат прехвърлени в други региони възможно най-бързо. Логистичната подкрепа временно се осигурява от гръцкото министерство на миграцията и корабите на Frontex.

В допълнение към опозицията от страна на правозащитни организации, които осъждат мярката (прилагана спрямо мигрантите в Гавдос и Крит) като нехуманна и незаконна, недоволство има дори сред членовете на управляващата партия. Освен това представителите на туристическия сектор на Крит се опасяват, че имиджът на острова може да бъде накърнен от наличието на лагери за мигранти, което ще доведе до спад на туристическия интерес към Крит. Многобройните местни протести отразяват липсата на ясна визия от страна на властите за това как да се справят с проблема.

Дипломатическо напрежение между Гърция и Либия

Наскоро Европейската комисия беше информирана за законодателните промени и изрази предпазливост предвид геополитическите последици. Твърди се, че либийският лидер Халифа Хафтар използва миграцията като средство за натиск, за да получи международно признание. Неотдавна делегация на ЕС, включваща комисаря по миграцията Маркус Брунер и служители от Италия и Гърция, беше експулсирана от Бенгази. Министър-председателят Мицотакис обяви в парламента, че Гърция вече няма да приема молби за убежище от мигранти, пристигащи нелегално от Северна Африка.

„Преходът към Гърция е затворен“, каза той и предупреди, че трафикантите мамят клиентите си.

Според правителството от началото на тази година пристигналите по море мигранти в Крит и Гавдос са надхвърлили 7300 души, което е значително увеличение в сравнение с около 5000 души през цялата минала година. Според гръцките власти мигрантите идват основно от страни като Либия, Судан, Египет и Бангладеш.

По-рано този месец, на 9 юли, повече от 500 мигранти бяха спасени от удавяне край остров Гавдос. Наскоро Гърция също така разположи две фрегати и засили военноморските патрули в близост до либийски води в опит да възпре лодките с мигранти да се приближат до гръцка територия. При скорошен инцидент кораб на Frontex потъна по време на спасителна мисия в Егейско море близо до остров Лесбос. Екипажът беше спасен, а издирването на изчезналите мигранти продължи дни наред.

Общ контекст на незаконната миграция в Европейския съюз (2020-2025 г.)

Незаконната миграция се определя от международното и европейското право като движение на лице в чужда държава, без да се спазват законовите правила за влизане, престой или икономическа и социална дейност. Тя трябва да се разграничава от законната миграция (която включва притежаването на виза, разрешение за работа и т.н.) и бежанците (хора, които бягат от война или преследване от страна на правителствата на държавите и търсят международна закрила съгласно Женевската конвенция). Въпросът, който вълнува всички и който се нуждае от много отговори от тези, които направляват съдбата на ЕС, е: Какво причинява незаконната миграция и как може да бъде спряна? В периода 2020-2025 г. основните фактори, които ще предизвикат незаконна миграция към ЕС, са въоръжените конфликти (Сирия, Судан, Йемен, Либия), политическата нестабилност (Афганистан, Сомалия, Мали), крайната бедност и липсата на икономически възможности (все по-често срещани в страните от Африка на юг от Сахара), мрежите за трафик на хора и незаконно улеснената миграция, изменението на климата, сушата и опустиняването в Сахел и Африканския рог.

Известно е, че съществуват четири основни маршрута на нелегална миграция към Европейския съюз:

Маршрут през Централното Средиземноморие – това е един от най-опасните и същевременно най-използваните маршрути, който свързва Либия, Тунис и Египет с Южна Италия (Лампедуза, Сицилия, Калабрия). Само през 2023 г. повече от 150 000 мигранти са използвали този маршрут, за да прекосят Средиземно море, а повече от 2500 са загубили живота си във водите на Средиземно море. Бизнесът, който е започнал да процъфтява, се експлоатира от мрежи от трафиканти, които се възползват от нестабилността в Либия, като организират пресичания с импровизирани лодки. Това често води до човешки жертви.

Маршрут през Източното Средиземноморие. Този маршрут включва движението на мигранти от Турция към Гърция (особено към егейските острови) или България (наскоро приета в Шенгенското пространство). Въпреки че мигрантските потоци по Източносредиземноморския маршрут бяха намалени след споразумението между ЕС и Турция от 2016 г., те се засилиха след 2022 г., особено през островите Самос, Лесбос и Кос.

Балкански маршрут. След като влязат в Гърция, България или Сърбия, мигрантите продължават пеша или с помощта на трафикантски мрежи през Северна Македония, Босна и Херцеговина, Хърватия и Унгария към Австрия, Германия или Швеция (страни със социална политика, която привлича мигрантите).

Атлантически (западноафрикански) маршрут. Този маршрут започва в Сенегал, Мавритания или Гамбия и води до Канарските острови (Испания). Той е особено активен в периода 2020-2021 г., с повече от 20 000 пристигания годишно, въпреки големите рискове, причинени от дългите морски разстояния и океанското плаване с неподходящи лодки.

Държави на влизане и разпределение на мигрантите на ниво ЕС

Държави като Италия, Гърция, Испания, България и Малта са основните точки за достъп (първо влизане) в Европейския съюз. Поради географското си положение тези държави са изправени пред сериозен натиск върху приемната си инфраструктура и административния си капацитет за разглеждане на молбите за убежище. Предпочитаните от мигрантите държави не са първите държави от ЕС, в които те пристигат. Въпреки че повечето мигранти влизат основно през Южна Европа, повечето мигранти се насочват към страни като Германия (поради силната ѝ икономика и система за предоставяне на убежище), Франция (съществуващи мигрантски общности), скандинавските страни (Швеция, Норвегия, Нидерландия – заради високите социални стандарти), Белгия и Австрия. Мотивите са разнообразни: наличие на роднини, щедри социални услуги, достъп до работа, висок стандарт на живот, но също така и репутацията на справедлива и недискриминационна администрация.

Европейски политики за миграция и убежище

През 2020 г. Европейската комисия предложи нов пакт – „Пакт на ЕС за миграцията и убежището“, който предвиждаше: гъвкав механизъм за солидарност между държавите членки, ускоряване на процедурите за предоставяне на убежище на границата, механизми за бързо връщане на лицата, които не получават статут на бежанци, допълнителни средства за държавите на първа линия (Италия, Гърция, Испания, България). Пактът обаче все още не е напълно приет, а съпротивата на държавите от Вишеградската група е силна.

Агенцията Frontex играе ключова роля в патрулирането на външните граници, но често е критикувана за липсата на прозрачност и участието си в незаконни практики („pushbacks“). През 2024-2025 г. Frontex увеличи присъствието си в Средиземноморието и на балканските граници. През 2022 г. и 2023 г. Италия е приела над 200 000 мигранти през Лампедуза. Правителството, ръководено от Джорджия Мелони, въведе строги политики за контрол, включително конфискуване на кораби на неправителствени организации, спасяващи мигранти. Италианското правителство също така е подписало споразумения за реадмисия с Тунис и Египет. Испания, въпреки че е засегната от атлантическия и западния средиземноморски маршрут, въведе политики за доброволно презаселване и инвестира в сътрудничество с Мароко. В Сеута и Мелиля обаче се случиха сериозни инциденти през 2021 г. и 2022 г., когато стотици мигранти загинаха при опит да преодолеят граничните огради. Полша беше засегната от кризата на изкуствената граница с Беларус. През 2021-2022 г. режимът на Лукашенко улесни преминаването на мигранти от Близкия изток към границите на Полша, Литва и Латвия. Кризата беше възприета като хибридна агресия и бързата реакция на ЕС включваше санкции срещу Беларус.

Основни предизвикателства и перспективи на ЕС по отношение на миграцията

На ниво ЕС се наблюдава липса на задължителен общ механизъм за презаселване, липса на инфраструктура и ресурси в страните на влизане, манипулиране на миграцията от страна на авторитарни режими като геополитическо оръжие, все по-усъвършенствани мрежи за трафик на хора. Какви биха могли да бъдат възможните решения? Създаване на обща европейска агенция за предоставяне на убежище, засилване на външните мисии в страните на произход (Африка, Близкия изток), програми за развитие и инвестиции в страните на произход, възобновяване на преговорите за пакт на ЕС за миграцията. Въпреки това незаконната миграция в Европейския съюз остава едно от най-належащите предизвикателства през последното десетилетие. Случаи като Гърция това лято или Лампедуза през 2023 г. отразяват суровата действителност: Европа все още е уязвима, разделена и неподготвена да управлява това явление последователно. Липсата на солидарност и различаващите се национални политики подхранват популизма и отслабват европейския проект. Една обща, балансирана и солидарна политика, основана на зачитането на основните права, вече не е само възможност, а жизнена необходимост за бъдещето на Европейския съюз.

Погледнато от гледна точка на консервативната политика, нелегалната миграция не е просто административен или логистичен проблем, а екзистенциално предизвикателство за идентичността, суверенитета и социалното сближаване на държавите-членки на ЕС. Консервативната идеология набляга на традиционните ценности, националната държава като историческа форма на организация, културната приемственост и отговорността на всяко правителство да защитава своите граждани и националната си територия.

Представители на европейските консервативни партии неведнъж са предупреждавали, че липсата на контрол върху границите, в съчетание с мултикултуралистката идеология, насърчавана от някои европейски правителства и институции, е довела до фрагментация на идентичността на някои общества, увеличаване на гетоизацията и етническото напрежение, както и до уязвимост на вътрешната сигурност. Неслучайно консервативните или десните партии последователно се противопоставят на задължителните квоти за разселване на мигранти, налагани от Брюксел, като нарушаващи принципите на националния суверенитет и демократичната отчетност.

От тази гледна точка борбата с незаконната миграция трябва да се води чрез: укрепване на външните граници на ЕС и възстановяване на контрола върху тях, категоричен отказ от всякакви принудителни механизми за презаселване, защита на европейската културна идентичност чрез интегриране на мигрантите само дотолкова, доколкото те зачитат ценностите, езика и нормите на приемащите общества, решения в страните на произход за предотвратяване на емиграцията чрез условна икономическа подкрепа и борба с трафика на хора. Според консерваторите солидарността не трябва да означава налагане на унификация, а признаване на правото на всяка държава да защитава своя модел на общество и суверенно да решава кой има право да влиза, да живее и да се възползва от нейните обществени ресурси. Истинската реформа на европейската миграционна политика, от консервативна гледна точка, започва с утвърждаване на границите, укрепване на авторитета на държавата и признаване, че защитата на европейската цивилизация не е акт на ксенофобия, а на историческа отговорност.